Дъглас Престън - Натюрморт с гарвани

— Но вие не вярвате в това, нали?

— Че убиецът е призракът на Бомонт ли? — усмихна се Пендъргаст. — Не. Но трябва да се признае, че присъствието на старинни стрели и други индиански артефакти предполага някаква връзка, дори тя да съществува само в съзнанието на убиеца.

— И каква е тогава хипотезата ви?

— Престъпна грешка е да се прави преждевременна хипотеза при отсъствието на категорични данни. Правя всичко възможно да не развивам някаква теория. Единственото, което желая сега, е да събера данни. — Той продължи да изследва с металотърсача и да маркира намереното. Вече преминаваха по третата отсечка, която водеше право през една от могилите. В скалистата й основа намериха купчинка наконечници. На няколко места Пендъргаст й посочи скоро изкопани дупки, които някой бе опитвал неуспешно да прикрие с храсталак.

— Скорошните разкопки на Шийла Суег.

Продължиха по-нататък.

— Значи нямате никаква представа кой би могъл да бъде убиецът? — продължи да го притиска Кори.

Пендъргаст не отговори веднага. А когато заговори, гласът му бе съвсем тих.

— Аз намирам за най-интригуващо онова, което убиецът не е.

— Не разбирам.

— Имаме си работа със сериен убиец, това поне е ясно. Освен това е ясно, че той ще продължи да убива, докато не бъде спрян. Онова, което намирам за интригуващо, е, че той променя моделите. И по това не прилича на никой друг сериен убиец.

— Откъде знаете? — попита Кори.

— В центъра на ФБР в Куонтико, Вирджиния, има група, известна като Звено по поведенчески науки, чиято специалност е създаването на психологически профили на престъпното съзнание. През последните двайсет години събираха случаи на серийни убийци от цял свят, които по-късно бяха превърнати в огромна компютърна база данни.

Пендъргаст вървеше и говореше, размахал наляво-надясно металотърсача, докато не стигнаха до другия край на могилата и до дърветата зад нея. Той й хвърли един поглед.

— Сигурна ли сте, че искате да чуете една лекция за изследванията на криминалното поведение?

— Далеч по-интересно е от тригонометрията.

— Серийното убиване, досущ като другите типове човешко поведение, е подвластно на определени модели. ФБР класифицира серийните убийци в две категории: „организирани“ и „неорганизирани“. Организираните престъпници са интелигентни, социално и сексуално опитни. Те внимателно планират убийствата; жертвата е грижливо подбран непознат; поведението е под контрол преди, по време и след убийството. Местопрестъплението също е под контрол. Трупът на жертвата обикновено бива преместен и скриван. Този тип убийци обикновено се улавят много трудно.

— Неорганизираният убиец, от друга страна, убива спонтанно. Често е неадекватен в социално и сексуално отношение, трудно мисли, има нисък коефициент на интелигентност. Местопрестъплението обикновено е пълна бъркотия, дори плод на случайността. Трупът е оставен на местопрестъплението; не се правят опити да бъде скрит. Често убиецът живее наблизо и познава жертвата си. Нападението много често е т.нар. „светкавична“ атака — буйна и неочаквана, с твърде малко предварително планиране.

Продължиха да крачат напред.

— По всичко личи, че нашият убиец е от „организирания“ тип — каза Кори.

— Но всъщност не е — Пендъргаст се спря и я погледна. — Това е твърде мъчителна тема, госпожице Суонсън.

— Мога да я понеса.

Той я погледна за миг и след това рече, сякаш на себе си:

— Вярвам, че бихте могли.

Машината изпищя и Пендъргаст клекна: разрови и разкри малка, ръждясала играчка кола. Тя забеляза как той едва-едва се усмихна.

— А, морис майнър. Имах колекция от „Корги“, когато бях дете.

— И къде е тя сега?

По лицето на Пендъргаст пробяга сянка и Кори не настоя да повтори въпроса си.

— На пръв поглед нашият убиец изглежда попада в „организирания“ тип. Но има някои големи отклонения. Първо, буквално във всички организирани серийни убийства присъства сексуален елемент. Дори да не е на повърхността, той си присъства. Някои убийци се занимават с проститутки, други — с хомосексуалисти, трети — с двойки в паркирани коли. Някои убийци извършват сексуално осакатяване. Други първо изнасилват и убиват след това. Някои убийци просто целуват трупа и оставят цветя, сякаш току-що са излизали с жертвата.

Кори потрепери.

— При тези убийства, от друга страна, изобщо липсва сексуалният компонент.

— Продължете.

— Организираният убиец също така следва модус операнди (начин на действие), което поведенческите учени наричат „ритуал“. Убийствата се извършват „ритуално“. Убиецът често е облечен в едни и същи дрехи за всяко убийство, използва същия пистолет или нож, изпълнява убийството по един и същи начин. След това той често подрежда трупа по свой ритуален модел. Ритуалът може и да не е очевиден, но винаги присъства. Той е част от убийството.