Дъглас Престън - Натюрморт с гарвани

— Къде може да се намери казан, достатъчно голям да се свари цял човек? — попита той. — И няма ли някой да усети миризмата от „готвенето“?

Усети как спокойните сиви очи на Пендъргаст се спират върху лицето му.

— Два отлични въпроса, шерифе, които предполагат две плодотворни насоки на търсене.

Плодотворни насоки на търсене. Тук, пред тях, лежеше Стот и единствената му вина беше, че е ударил малко повечко чашки в „Уагън уийл“.

— Не е необходимо да казвам — продължи съдебният лекар, — че ще потвърдя тази хипотеза с разрези на тъканите и биохимични анализи. Може би дори ще успея да установя колко време е бил варен. А сега насочвам вниманието ви върху осемсантиметровото диагонално разкъсване на лявото бедро. То е дълбоко, минава през вастус латералис и навлиза във вастус интермедиус, разкривайки бедрената кост.

Хейзън с голямо нежелание погледна по-отблизо следите от захапването. Бяха много неравни; плътта, тъмнокафява от сваряването, бе откъсната от костта.

— Първоначалното изследване на това място ясно сочи следи от зъби — каза лекарят. — От този труп е отхапвано.

— Кучета? — Хейзън едва успя да произнесе въпроса.

— Не мисля, не. Разположението и състоянието на зъбите, макар и да показват забележително напреднали кариеси, са определено човешки.

Хейзън отново се извърна. Не му идваха на ум никакви други въпроси.

— Направихме измервания и фотографии, взехме проби от тъканите. От трупа е ядено след „сготвянето“ му.

— Най-вероятно — веднага след сготвянето — промърмори Пендъргаст. — Забележете, че първите отхапвания са сравнително малки, пробни, може би са направени, докато е чакал трупът да се охлади достатъчно.

— Ъ-ъ-ъ… да. Да се надяваме, че сме успели да вземем проба от слюнката на… ъ-ъ-ъ… онзи, който е ял, за ДНК проба. Въпреки твърде лошото състояние на зъбите му, има доказателства за изключително енергична дъвкателна дейност.

Шерифът се улови, че разглежда много интересен модел на подреждане на плочките на пода, позволил на „Джамалая“ на Ханк Уилямс да заглуши равномерния речитатив на лекаря. Ял…

Мелодията продължи да звучи в главата му още известно време. Когато свърши, той най-сетне вдигна глава и видя, че Пендъргаст сам се бе навел над трупа, лицето му бе на не повече от десетина сантиметра от подутата, изпъстрена с петна кожа. Хейзън чу няколко силни изсумтявания.

— Мога ли да палпирам? — попита Пендъргаст и посегна с пръст.

Съдебният лекар кимна.

Пендъргаст започна да мушка, да мушка с пръст трупа, след това прокара пръст по ръката и по лицето му. После погледна пръстта си, разтри го с палец и го помириса.

Това вече бе прекалено. Хейзън отново заби поглед в пода и си зареди на ум „Лавсик блус“. Но точно, когато започна китарната интродукция, дочу гласа на Пендъргаст.

— Мога ли да направя едно предположение?

— Разбира се — каза лекарят.

— Изглежда кожата на трупа е била покрита с някакво мазно вещество, различно от втечнената човешка мас, причинена от сваряването. Изглежда почти сигурно, че тялото е било намазано нарочно. Бих препоръчал серия химични анализи, за да се определи точния вид мазнини и мастни киселини.

— Ще го имаме предвид, агент Пендъргаст.

Ала онзи сякаш не го чу. Гледаше втренчено трупа. В стаята се възцари тишина. Хейзън се улови, че всички, включително и той самият, очакваха да чуят какво още ще каже Пендъргаст.

Той вдигна глава от масата.

— Освен това забелязвам и втора субстанция върху кожата — каза той и отстъпи назад с решителен вид. — Бих препоръчал да се тества за наличието на C 12H 22O 11.

— Да не би да искате да кажете, че… — Лекарят изведнъж се сепна.

Хейзън вдигна глава. Съдебният лекар изглеждаше удивен. Но какво, за Бога, би могло да бъде по-отвратително от онова, което вече бяха разкрили?

— Да, боя се, че е така — промърмори Пендъргаст. — Както изглежда, трупът е бил намазан с масло и със захар.

Кланицата за пуйки „Гро-Бейн“ бе ниска и дълга сграда, потънала в голямото царевично море, което се плискаше досами ръждясалите й метални стени. Беше и боядисана в същия цвят като царевицата — мръсножълто кафеникава, отдалеко тя бе почти невидима. Кори Суонсън спря своя гремлин на големия паркинг. Бе пълен с нагорещени лъскави возила и й се наложи да паркира на известно разстояние от входа. Пендъргаст отвори дясната вратичка, разгъна обутите си в черно крака и излезе с едно гъвкаво движение. Огледа се.