Дъглас Престън - Натюрморт с гарвани

С „узряването“ си бурята се разпръсна на няколко клетки, които се движеха заедно като дезорганизирана, ала все пак единна сила: зрелите клетки формираха центъра на бурята, по-новите се развиваха в периферията й. При клетката, която наближаваше окръг Край, формированието с форма на наковалня започна да се издува нагоре. Този „израстък“ показваше, че издигащият се поток от въздух в центъра на бурята бе толкова силен, че бе пробил тропопаузата и бе преминал в тропосферата. От долната страна на „търбуха“ на бурята се появиха опасни, издуващи се гигантски „джобове“ — предвестници за поройни валежи, градушки, свирепи пориви на вятъра и торнадо.

Националният метеорологичен център следеше системата с радари, спътници, както и чрез доклади на пилоти и на цивилни доброволци наблюдатели. Бюлетините за прашните и гръмотевичните бури се осъвременяваха непрекъснато. Регионалните офиси започнаха да издават предупреждения до местните власти за необходимостта от спешни действия, и винаги си оставаха нащрек за най-редкия и най-лошия тип буря — гръмотевичната, образувана от свръхклетка. При това далеч по-организирано явление главното възходящо течение — познато като мезоциклон — достига скорости, близки до двеста мили в час. Подобни бури могат да причинят градушка с размер на яйце, вятър на повърхността със скорост осемдесет мили в час и, разбира се — торнадо.

Дъждовните вихрушки вече се рееха над земята, изпарявайки се още докато падат, налитаха като камшици в микро пориви, които изтръгваха дървета от корените им, изравяха посевите с пръстта, отнасяха покривите на караваните. От небето се изсипваше градушка, която късаше царевичните кочани от стеблата им и превръщаше сухите стебла в голи пръчки.

На стотици метри долу, почти изгубен в преминаващия прашен фронт, един самотен ролс-ройс летеше със сто и десет мили в час — два и половина тона тежко прецизно изработено стоманено инженерно съоръжение, което разсичаше тъмната лента на мрака.

Вътре шофьорът управляваше с една ръка и хвърляше по едно око на лаптопа, разтворен на седалката до него. Лаптопът показваше развитието на бурята в реално време — картина, зареждана и осъвременявана от цяло „съзвездие“ метеорологични спътници, които обикаляха в орбита високо горе.

Завръщайки се от Топика, той бе напуснал междущатската магистрала 70 малко след Салина, и сега подминаваше покрайнините на Грейт Бенд. Оттук нататък пътят до Медисин Крийк щеше да бъде от местно значение. Този факт — и самата приближаваща буря — щяха да го накарат да намали значително скоростта.

А времето бе от решаващо значение. Убиецът скоро щеше да убие отново. По всяка вероятност бурята щеше да го привлече със своята сила и тъмнина и бе почти сигурно, че тази вечер той щеше да удари отново.

Вдигна клетъчния си телефон и набра някакъв номер. Отново и отново един и същи глас му съобщаваше, че номерът, с който искаше да се свърже, е извън обсег.

Извън обсег. Замисли се върху фразата: извън обсег.

След което натисна педала на ролса още по-силно.

Още откакто за първи път гледа „Магьосника от Оз“, Тад Франклин бе запленен от смерчовете. И за него бе източник на таен смут, че след като цял живот бе прекарал в Западен Канзас, самият център на т.нар. „Алея на торнадото“, никога през живота си не бе наблюдавал смерч. Виж, последици от смерчовете бе виждал предостатъчно — разбити паркове с каравани, дървета, превърнати в клечки за зъби, коли, повдигнати и изхвърлени насред пътя — ала кой знае защо още не бе виждал с очите си облак като димоходна тръба.

Беше обаче сигурен, че тази вечер това щеше да се промени. Цял ден предаваха предупреждения за времето. С всеки изминал час предупрежденията на метео-службата ставаха все по-тревожни: жестока гръмотевична буря, внимание за торнадо. Много силна прашна буря бе връхлетяла преди час — бе изтръгнала табели и свалила керемиди, бе покрила с пясък коли и къщи, бе съборила дървета и бе намалила видимостта до неколкостотин метра. А след това в 8:11 същата вечер, докато Тад седеше сам в шерифския офис, дойде новината: целият окръг Край бе заплашен от торнадо до полунощ. Възможно беше торнадото да се разрази до втора, дори трета степен, както и опустошителните ветрове да достигнат скорост сто и двайсет мили в час.

Десет секунди по-късно по радиостанцията се обади шериф Хейзън.

— Тад — рече той, — намирам се в Дийпър, каня се да се връщам.