Дъглас Престън - Сърцето на Луцифер

— Въпреки, че са много фини, влакната са изключително здраво изпредени — каза Куинс. — Знаете ли какво означава това?

— Извънредно мека и удобна дреха?

— Да Но не това е важното. Такава дреха не се изтърква лесно. И обикновено не се скубе. Оттук и малкият брой влакна.

— И може би свидетелство за борба.

— Така мисля и аз. — Куинс се намръщи. — По правило фактът, че материята е необичайна, е важен за изследователя на влакната. Това помага за идентифицирането на заподозрения. Но тук става въпрос за толкова необичайна материя, че в крайна сметка се получава обратното. В базите данни за текстилни влакна не се откри нищо подобно. А има и друго странно нещо: възрастта на влакното.

— Каква е?

— Тестовете ни сочат, че материята е била изтъкана предки най-малко двайсет години. Все още няма свидетелства, че самата дреха е стара. Влакната не са изтрити. Няма никакво избеляване или повреждане, което би могло да се очаква след дългогодишно използване и химическо чистене. Сякаш материята е излязла от магазина едва вчера.

Куинс най-сетне млъкна и събра длани като за молитва.

— И? — попита Хейуърд.

— Това е. Както казах, всичките ни изследвания удрят на камък. Проверихме текстилните фабрики, производителите на дрехи, всичко. Чуждестранни и наши. Същото е като с въжето. От всичко, което можахме да научим, изглежда сякаш този плат е произведен на луната.

От всичко, което можахме да научим?

— Съжалявам, но това просто не е достатъчно. — Умората и нетърпението придадоха на тона й внезапна острота. — Имаме само шепа доказателства по този случай, д-р Куинс, а тези влакна са едно от най-важните. Сам казахте, че материята е изключително рядка. Ако вече сте проверили фабриките и заводите, значи би трябвало да проверявате и частните шивачи.

При това смъмряне Куинс се отдръпна. Неговите големи, влажни като на куче очи примигаха обидено.

— Но, капитан Хейуърд, всички шивачи в света, това ще е направо като да търсиш игла в…

— Ако материята е толкова фина, както казвате, тогава ще се наложи да се свържете само с най-първокласните и скъпи шивачи. И само в три града: Ню Йорк, Лондон и Хонг Конг.

Хейуърд осъзна, че диша тежко и че гласът й е придобил истерични нотки.

Успокой се, каза си тя.

Неловката тишина, която легна в лабораторията, бе нарушена от тактично прокашляне. Тя се извърна и видя капитан Сингълтън, който стоеше на вратата.

— Глен — каза тя, питайки се от колко ли време е там.

— Лора — кимна Сингълтън. — Имаш ли нещо против да поговорим?

— Разбира се, че не. — Тя се обърна към Куинс. — Ще очаквам утре да ми докладвате. — След което последва Сингълтън навън.

— Какво става? — попита тя, когато спряха в оживения коридор. — Почти е време за планьорката на Рокър.

Сингълтън не отговори веднага. Беше облечен в елегантен раиран костюм цвят екрю и въпреки че беше късен следобед, бялата му вратовръзка бе толкова безупречна, сякаш току що я бе вързал.

— Обади ми се специален агент Карлтън от нюйоркския клон на Бюрото — каза той, побутвайки я настрани от движението. — Той работеше по искане от Куонтико.

— И какво е искането?

— Чувала ли си името Майкъл Декър?

Тя се замисли за миг и поклати глава.

— Беше от най-големите шефове във ФБР, живееше в шикозен квартал в района на Вашингтон. Бил е убит вчера. Пронизан през устата с щик. Отвратителна работа, и както можеш да си представиш, ФБР са се вкопчили в случая със зъби и нокти. Проверяват колегите на Декър, опитват се да разберат дали може да е някой от миналото му, който е имал сметки за уреждане. — Сингълтън сви рамене. — Изглежда един от колегите му и негов най-близък приятел е бил човек с името Пендъргаст.

Хейуърд го погледна сепнато.

— Агент Пендъргаст?

— Именно. Ти работи с него по убийството на Кътфорт, нали?

— Той се беше включил малко по-рано от мен.

Сингълтън кимна.

— Тъй като агент Пендъргаст почина наскоро — въпреки, че тялото му така и не беше открито, — Карлтън ме помоли да поразпитам някои негови партньори в НПУ. Да проверя дали някога е говорил за Декър, дали е споменавал Декър да е имал врагове. Предположих, че може да знаеш нещо.

Хейуърд се замисли за момент.

— Не, Пендъргаст никога не е говорил за Декър пред мен. — Тя се поколеба. — Но можеш да попиташ лейтенант Д’Агоста, който работеше с него върху поне три случая през последните седем години.

— Така ли?

Хейуърд кимна, като се надяваше изражението й да е останало професионално неутрално. Сингълтън поклати глава.