Дъглас Престън - Сърцето на Луцифер

— Само дето какво?

— Ти си толкова дяволски… компетентна. И логична. Притесни ме.

Нора дори не знаеше как да отговори. Тя погледна съсредоточено Марго, която се бе изчервила от направеното усилие.

— Самата ти също не си лесен противник — каза най-сетне тя.

— Знам. И двете сме доста инатливи. Но инатът е хубаво нещо — особено ако си жена.

Нора не издържа и се усмихна, този път истински.

— Нека да не го наричаме инат. Да го наречем „смелост да отстояваме убежденията си“.

Марго се засмя.

— Да, звучи по-добре. Въпреки, че мнозина биха го нарекли чиста проба проклетия.

— Хей — каза Нора. — И проклетията е хубаво нещо.

— Както и да е, Нора, просто исках да ти кажа, че съжалявам.

— Оценявам извинението ти. Наистина Благодаря, Марго.

— Ще се видим.

Нора спря, за миг забравила в изненадата си сандъка, и се загледа в стройната фигура на Марго, която си проправяше път през неуправляемия хаос на изложбата.

Капитан Лора Хейуърд седеше в пластмасов стол в лабораторията за веществени доказателства на дванайсетия етаж на площад „Полиция“ №1 и правеше съзнателни усилия да не поглежда часовника си. Арчибалд Куинс, шеф на научната секция за изследване на влакна, не спираше: в единия момент се движеше напред-назад около отрупаната с доказателствен материал маса с ръце на гърба, а в следващия жестикулираше бурно. Беше хаотичен, повтарящ се разказ, изпълнен „с много шум и бяс“, но все пак всичко се свеждаше до един лесно разбираем факт: човекът не разполагаше с абсолютно нищо.

Куинс спря по средата на крачката си и се обърна към нея. Беше висок, костелив човек и сякаш се състоеше само от ъгли и ръбове.

— Позволете ми да обобщя.

Слава богу, помисли си Хейуърд. Най-после се виждаше светлина в края на тунела.

— Бяха открити само шепа влакна, внесени на местопрестъплението отвън. Няколко бяха залепнали върху въжето, използвано за връзване на жертвата; другите намерихме на дивана, където Дюшам е бил сложен преди смъртта си. Оттук можем логично да предположим, че съществува обмяна на влакна между убиеца и сцената на убийство. Така ли е?

— Така е.

— Тъй като всички влакна бяха еднакви — по дължина, състав, начин на усукване и тъй нататък — можем да допуснем, че става въпрос за по-скоро първични, отколкото вторични пренасяния. С други думи — това по-скоро са влакна от дрехите на убиеца, отколкото влакна, които са попаднали случайно върху дрехите му.

Хейуърд кимна, като се насилваше да внимава. През целия ден, докато се занимаваше с работата си, бе изпитвала много странно чувство: сякаш плува, носи се откъсната, вън от собственото си тяло. Не знаеше дали това се дължи на изтощението или на рязкото, неочаквано напускане на Д’Агоста. Искаше й се да се вбеси от това, но кой знае защо не можеше да изпита гняв — само скръб. Питаше се къде ли е той, какво прави сега. И още по-настойчиво се питаше как според него едно толкова хубаво нещо можеше да се обърка така.

— Капитане?

Хейуърд осъзна, че във въздуха е увиснал въпрос, а тя не отговаря.

— Извинете?

— Казах: искате ли да видите проба?

Тя се изправи.

— Разбира се.

— Става дума за изключително фино влакно от животински произход, каквото никога досега не съм виждал. Идентифицирахме го като извънредно рядък вид кашмир, съчетан с малък процент мохер. Много, много скъп. Както ще забележите, двата типа влакна са били боядисани в черно, преди да бъдат изпредени заедно. Но вижте сама. — И като отстъпи назад, Куинс посочи към стереоскопичния микроскоп, който стоеше встрани от лабораторната маса.

Хейуърд пристъпи напред и погледна през окуляра. Срещу светъл фон бяха разпилени половин дузина тънки черни нишки — лъщящи и много гладки.

Много, много скъпи. Въпреки, че все още чакаше психолог, за да изнесе профила на убиеца, няколко неща бяха вече съвсем очевидни: той — или може би тя — беше много изтънчен, високо интелигентен и разполагаше със средства.

— Боята също не може да бъде идентифицирана. Произведена е от естествено растително багрило, а не от синтетични препарати, но все още не сме в състояние да открием оцветяващия агент. Няма го в нито една база данни, които проверихме. Най-много се приближава до един рядък вид боровинка, която расте по склоновете на Тибет и се използва от местните жители и шерпи.

Хейуърд се дръпна от микроскопа. Докато слушаше, нещо погъделичка съзнанието й. Притежаваше отлични инстинкти и обикновено този лек гъдел означаваше, че две парчета от пъзела започват да си идват на мястото. Но в този момент не можеше да съобрази кои точно могат да бъдат те. Вероятно бе по-уморена, отколкото си мислеше. Трябваше да се прибира, да вечеря рано и след това да се опита да поспи.