Дъглас Престън - Сърцето на Луцифер

— Ти май наистина не си в час. Нюйоркският природонаучен музей. Преди три дни намушкаха един куратор…

— Кого?

— Не съм чувал името. Не се безпокой, тази история отдавна я пое Хариман. — Той извади голяма кафява папка. — Вместо това виж какво имам за теб тук. Голяма работа е и ще бъда откровен с теб, Бил: изпитвам леки опасения да я поверя на някой с разклатено здраве. Мислех си и нея да дам на Хариман, само че той вече е претоварен, пък и беше излязъл, когато новината изскочи преди двайсет минути. Миналата нощ в музея е станал голям грабеж. Изглежда там напоследък се случват доста неща. Ти имаш връзки, писал си книга за мястото, така че статията е твоя, въпреки опасенията ми.

— Но кой…

Дейвис побутна папката към Смитбак.

— Някой е опразнил диамантената зала по време на смяна в охранителните системи. Ще има пресконференция в десет. Пропускът ти е тук. — Той хвърли поглед на часовника си. — Имаш половин час, затова най-добре се размърдай.

— За убийството в музея… — започна Смитбак отново. — Кой е убитият?

— Както казах, никой важен. Някоя си новоназначена на име Грийн. Марго Грийн.

— Какво!? — Смитбак усети, че е сграбчил стола, олюлявайки се. Това беше невъзможно. Просто невъзможно.

Дейвис го погледна с тревога.

— Добре ли си?

Смитбак се изправи на треперещите си крака.

— Марго Грийн… Убита?

— Познаваш ли я?

— Да. — Смитбак едва успя да отговори.

— Е, тогава още по-добре, че не отрази ти случая — каза Дейвид бързо. — Да пишеш за нещо, свързано с теб, казваше старият ми редактор, е като да се опитваш сам да си бъдеш адвокат: имаш си глупак за адвокат и глупак за… Хей! Къде тръгна?

Докато завиваше от „Кълъмбъс“ авеню по Западна седемдесет и седма улица, Нора осъзна, че в музея се е случило нещо голямо. Мюзиъм Драйв бе претъпкана с полицейски коли без опознавателни знаци и микробуси на следствените служби, на свой ред заобиколени от автомобили на телевизията и кипяща тълпа репортери.

Тя погледна часовника си — беше десет без петнайсет, обичайно време, в което музеят все още се събуждаше. Пулсът й се ускори. Нима имаше ново убийство?

Бързо се отправи към служебния вход. Полицията вече бе разчистила пътека за пристигащите музейни служители и отблъскваше все по-настървената тълпа зяпачи. Очевидно каквото и да бе станало, вече бе съобщено по сутрешните новини, тъй като стълпотворенията се увеличаваха с всяка изминала минута. Но благодарение на откриването предишната вечер тя се бе успала и не бе имала време да слуша радио.

— Музеен служител ли сте? — обърна се към нея едно ченге. Тя кимна и извади значката си.

— Какво става?

— Музеят е затворен. Минете оттам.

— Но какво…

Ченгето вече крещеше на някой друг и тя се остави да я избутат към служебния вход, на който се бе струпала половината музейна охрана. Манети, директорът на охраната, също бе там и бясно жестикулираше на нещастните гардове.

— Всички пристигащи служители — към оградената с въже пътека отдясно — кресна един от пазачите. — Пригответе значките си!

Нора забеляза Джордж Аштън сред тълпата пристигащи и го сграбчи за рамото.

— Какво се е случило?

Той я погледна изумен.

— Ти сигурно си единствената в града, която не знае.

— Успах се — произнесе тя раздразнено.

— Насам! — изрева един полицай. — Музейните служители — насам!

Кадифените въжета, поставени за откриването предишната вечер, за да спират зяпачите и пресата, сега се използваха отново, този път за да отделят музейния персонал към входа на охраната, където гардовете проверяваха пропуските и успокояваха изнервените служители.

— Някой е ударил зала „Морган“ миналата нощ — рече Аштън задъхано.

— Направо я е опразнил. Точно по време на партито.

— Опразнил я е?! Дори „Сърцето на Луцифер“?

— Най-вече „Сърцето на Луцифер“.

— Но как?

— Никой не знае.

— Мислех, че зала „Морган“ е недосегаема.

— Така се твърдеше.

— Движете се надясно, моля — провикна се ченгето. — След малко ще ви пуснем вътре.

Аштън направи гримаса.

— Точно това ми трябваше на сутринта, след пет чаши шампанско.

По-скоро десет, помисли си Нора, докато си припомняше заваления брътвеж на Аштън от миналата вечер.

Полицаите и музейната охрана проверяваха документи, разпитваха всички служители, след което ги пускаха в остъкленото пространство отвъд входа на охраната.

— Някакви заподозрени? — попита Нора.