Дъглас Престън - Вуду

Многократни опити. Клетъчният му телефон беше включен денем и нощем, а стационарният в офиса му записваше обажданията след работно време. Сега, като се замислеше, наистина бе получил едно или две обаждания от тази журналистка, Кид, но кой ти има време да отговаря на всяко звънене? Многократни опити, да те вземат мътните. Да бяха най-много два пъти. Добре де, може би три.

Сега знаеше точно защо бе звъняла Кейтлин Кид.

Предишната статия за вуду е била шега. Но в тази имаше материал за размисъл и сърцераздирателното описание на блеещото животно, докато го колят… всичко оказваше доста силен ефект. Защитниците на животни можеха като нищо да побеснеят.

В кафенето прозвуча рефренът от „Добрият, лошият и грозният“. Д’Агоста бързо взе клетъчния си телефон, отвори го и излезе във фоайето.

Комисарят.

— Говорим отново — каза комисарят.

— Да, сър.

— Предполагам, че вече си видял статията в „Уест Сайдър“?

— Да, сър, видях я. — Той се опита да звучи почтително, сякаш вчера нищо не се беше случило.

— Изглежда, че си обвинявал не когото трябва — имам предвид Клайн — а, лейтенант? — В гласа му се усетиха студени остри нотки.

— Държа отворени всички линии в това разследване.

Изсумтяване.

— Е, и какво мислиш? Вилата или Клайн?

— Както казах, следваме двете линии.

— Статията наистина разбуни духовете. Кметът е разтревожен. Току що ми се обадиха от „Нюз“ и от „Поуст“. Тази работа около теб, че не те намират за коментар… Виж, трябва да се покажеш, да говориш с хората, да дадеш отговори.

— Ще насроча пресконференция.

— Направи го. Два часът е подходящо време. Фокусирай се върху Вилата — и остави Клайн на мира. — Чу се пропукване и връзката прекъсна.

Д’Агоста се върна в кафенето.

— Дайте ми четири чаши еспресо — каза той. — За навън.

И в най-добрите времена Д’Агоста мразеше пресконференциите. А това трудно можеше да мине за подходящ случай. Имаше малко за казване — пък и то направо не беше за вярване. Докато гледаше през вратата към стаята за брифинги — как се пука по шевовете, как репортерите, операторите и офицерите се надвикват един през друг — комисар Рокър изникна зад него.

— Готов ли си с изявлението си, лейтенант?

— Да, сър. — Д’Агоста го погледна. Рокър носеше обичайния си тъмен костюм, на единия му ревер бе забодена малка значка на НПУ. Комисарят отвърна на погледа му, изглеждаше по-уморен от обикновено.

— И помни какво ти казах: никакъв Клайн.

Д’Агоста преглътна. Забрави за всичките тези кафета — точно сега му трябваше един двоен бърбън. Той така или иначе не беше планирал да споменава Клайн; не искаше да го дадат на съд за клевета.

Когато влязоха в залата за брифинги и се качиха на подиума, шумът вътре стана още по-силен. Разрази се експлозия от светкавици, когато се включиха дузина фотографски апарати. Комисарят пристъпи към катедрата и вдигна ръце за тишина. Отне трийсет секунди тълпата да бъде накарана да се успокои. Най-накрая комисарят прочисти гърлото си.

— Детектив лейтенант Д’Агоста, който се занимава с убийството на Смитбак, ще каже няколко думи за това докъде е стигнало разследването. След това ще ви дадем думата за въпроси. Преди лейтенант Д’Агоста да започне, бих искал да ви помоля да проявите отговорност по отношение на това как ще представите този случай на обществеността. Това е изключително сензационно престъпление, в резултат на което градът вече е настръхнал. Създаването на допълнително безпокойство може само да нанесе още по-големи вреди. А сега, лейтенант, ако обичате.

— Благодаря. — Д’Агоста приближи микрофона с трепет. Погледна към морето от лица и преглътна болезнено. — Както вече знаете — започна той, — Уилям Смитбак, жител на Горен Уест Сайд, стана жертва на убийство преди една седмица. Служители на силите на реда и закона започнаха настойчиво разследване на случая под мое ръководство. В резултат на това предприехме действия в много и различни посоки. Обсъждаме няколко следи и сме уверени, че те ще бъдат отговорно идентифицирани и анализирани в най-близко бъдеще. Междувременно ще ви помолим, ако някой от вас получи някаква информация във връзка с разследването, да се свърже с управлението незабавно. — Той направи пауза. — Сега очаквам въпросите ви.

Глъчката мигновено се възобнови. Д’Агоста вдигна ръце да въдвори ред.

— Тишина, моля! — произнесе той в микрофона. — Тишина! — Отстъпи и почака вълнението да утихне. — Благодаря ви. Вие, отпред. — Той кимна към жена на средна възраст в жълта блуза.