Дъглас Престън - Вуду

Пендъргаст се поклони леко.

— Интересен аксесоар, Рен — каза той, сочейки каската. — Напълно в духа на модните тенденции на Западна Вирджиния, доколкото разбирам.

Старецът леко се засмя.

— Бях пещерняк. А тук долу в „Антиподите“ 10 10 Острови южно от Нова Зеландия, открити в 1800 г. от английския капитан Хенри Уотърхаус; наречени са така, защото географски са точно „от обратната страна на Земята“ спрямо Англия — Бел.прев. трудно може да се намери крушка, която работи.

Дали Рен беше назначен от управата на библиотеката, или просто бе решил да се премести да живее тук в това дълбоко подземие, никой не знаеше. Онова, което не можеше да бъде обуздано, обаче, бе неговият уникален талант за езотерични търсения.

Рен погледна с жадни очи пакета.

— Какво си ми донесъл днес?

Пендъргаст го вдигна и му го подаде. Старецът разкъса нетърпеливо опаковките и отвътре се показаха три книги.

— Ранното издателство „Аркам Хауз“ — подсмръкна той. — Боя се, че никога не съм проявявал особен интерес към литературата, посветена на свръхестественото.

— Разгледай по-внимателно. Това са най-редките, най-търсените от колекционерите издания.

Рен разгледа книгите една след друга.

— Хм. Сигнален екземпляр на „Аутсайдер“ 11 11 Произведение на Х. Лъвкрафт, издадено от „Аркам Хаус“ през 1939 г. — Бел.прев. , с пробната зелена суперобложка. „Винаги настъпва вечер“ 12 12 Стихосбирка от американския писател Робърт Хауърд. — Бел.прев. … — Той свали обложката, за да види корицата. — С релефно гръбче. И „Злокобната къща“ 13 13 „Shunned House“, първата книга в областта на фантастиката. Отпечатана е през 1928 г., но се смята за публикувана едва през 1961 г., когато биват подвързани 300-те готови комплекта. Около 150 от тях придобива Робърт Барлоу, журналист и колекционер. — Бел.прев. от Лъвкрафт, подвързана с кожа с подписа на Барлоу върху предния форзац. И датирана в Мексико сити , малко преди самоубийството му. Забележителен екземпляр. — Рен вдигна вежди и остави внимателно книгите. — Говоря прекалено прибързано. Наистина прекрасен подарък.

Пендъргаст кимна.

— Доволен съм, че го одобри.

— След твоето обаждане успях да направя някои предварителни проучвания.

— И?

Рен потри ръце.

— Представа нямах, че Инууд Хил Парк има такава интересна история. Знаеше ли, че вековната гора в него е от времената на Американската революция? Или че някога там се е намирала лятната резиденция на Исидор Строс — докато Строс и съпругата му не загинали на борда на „Титаник“?

— Така съм чувал.

— Интересна история. Старецът отказал да се качи на спасителните лодки преди жените и децата, а госпожа Строс отказала да остави съпруга си. Вместо това настанила прислужницата си в лодката, а те двамата със съпруга си умрели заедно. След смъртта им тяхната „вила“ в Инууд Хил започнала да се руши. Но проучванията ми показват, че години преди това собственикът на земята е бил убит и е имало и други неприятни събития, които държали семейство Строс далеч от…

— А Вилата? — прекъсна го Пендъргаст внимателно.

— Искаш да кажеш Вила Жирондел? — Рен направи гримаса. — Човек трудно може да си представи по-сенчеста, по-потайна група. Боя се, че проучването ми върху тях е все още в началото си — и предвид обстоятелствата, не съм сигурен, че някога ще съм в състояние да науча много.

Пендъргаст махна с ръка.

— Просто ми кажи какво си научил до този момент, моля те.

— Много добре. — Рен притисна върховете на показалците си един срещу друг, сякаш да подчертае степента на важност. — Изглежда първите постройки във Вилата — както е известна сега, — са били изградени първоначално в ранната 1740-та година от религиозна секта, която напуснала Англия, за да избегне гоненията. Установили се в северния край на Манхатън, където в момента е въпросният парк. Както често ставало, тази група пилигрими били по-скоро идеалисти, отколкото прагматици. Били градски хора — писатели, учители, един банкер — и били много наивни в намеренията си да си изкарват прехраната от земята. Изглежда са имали странни възгледи по отношение на колективния живот. Вярвайки, че цялата общност трябва да живее и работи заедно като едно цяло, те накарали корабните дърводелци да построят огромна постройка от местен камък и дъски. Било отчасти жилище, отчасти работно място, отчасти църква, отчасти крепост.

Той вдигна пръст.

— Но краят на острова, който били избрали за свое селище, бил каменист и негостоприемен за земеделие или животновъдство — дори за тези, които разбирали от такава работа. Наоколо нямало местни индианци, които да ги посъветват — уекъсгийк и линап отдавна били напуснали тези места, а най-близкото европейско селище било на другия край на Манхатън, на два дни път. Новите заселници се оказали посредствени рибари. Имало няколко земеделци, пръснати наоколо, които вече били избрали най-хубавите места и въпреки, че искали да продадат част от реколтата си за пари в брой, не били склонни да осигуряват безплатно прехраната на цялата колония.