Дъглас Престън: Ден на гнева

Уордлоу стисна устни. През двете седмици, откакто бяха на Платото, Волконски се бе проявил като невероятен досадник — изнервящ умник, мърлява и жалка европейска отрепка с дълга и мазна коса, оръфани фланелки и рядка брада. Беше блестящ програмист, но приличаше повече на наркоман. Но пък може би те всички си бяха такива.

Отново отмереното тиктакане на часовника.

— Лъчите са насочени и фокусирани — обяви Рей Чън. — Яркост 14 тера-електрон волта.

— Изабела работи добре — каза Волконски.

— Всичките ми системи са зелени — оповести Чечини, специалистът по елементарните частици.

— А сигурността, господин Уордлоу?

Началникът на разузнавателния отдел Уордлоу се обади от своя наблюдателен пулт:

— Само кактуси и койоти, сър.

— Добре, време е — рече Хейзълиъс и направи наситена с драматизъм пауза. — Кен? Съедини лъчите.

Долби усети как пулсът му се учестява. Докосна шайбите с подобните си на паешки пипала пръсти и ги намести с леко докосване като на пианист. След това изтрака няколко команди на клавиатурата.

— Контакт.

Изведнъж големите плоски монитори оживяха. Във въздуха внезапно се разнесе мелодичен звук, който идваше едновременно от всякъде и от никъде.

— Какво е това? — попита притеснено Мърсър.

— Милиарди частици, които минават през детекторите — отговори Долби. — Настройва висока вибрация.

— Боже, звучи като монолита 2 2 Енигматичната машина с извънземен произход от култовите романи на Артър Кларк „2001: Космическа Одисея“ и „2010: Одисея–2“. — Бел.ред. през 2001…

Волконски надаваше възбудени крясъци като същинска маймуна. Никой не му обръщаше внимание.

На централния панел се появи изображение — Визуализатора. Долби унесено впери поглед в него. Приличаше на огромно цвете — искрящи струи светлина излизаха от една-единствена точка, въртяха се и се извиваха, сякаш се опитваха да се откопчат от екрана. Той наблюдаваше благоговейно наситената красота на изображението.

— Контактът е успешен — обяви Рей Чън. — Лъчите са фокусирани и насочени. Боже, подредени са съвършено!

Радостни възгласи и накъсани ръкопляскания.

— Госпожи и господа — поде Хейзълиъс, — добре дошли на брега на Новия свят! — каза той и направи жест към Визуализатора. — Свидетели сте на енергийна плътност, невиждана във Вселената от времето на Големия взрив. — Сетне се обърна към Долби: — Кен, моля те, увеличавай мощността с по една десета до деветдесет и девет.

Неземният звук леко се засили, докато Долби тракаше по клавиатурата.

— Деветдесет и шест — обяви Кен Долби.

— Яркост 17,4 тера-електрон волта — каза Чън.

— Деветдесет и седем… Деветдесет и осем…

Екипът потъна в напрегнато мълчание и вече се чуваше само жуженето, изпълнило подземната контролна зала, сякаш скалите наоколо пееха.

— Лъчите все още са фокусирани — каза Чън. — Яркост 22,5 тера-електрон волта.

— Деветдесет и девет.

Звукът, който издаваше Изабела, бе станал по-висок и по-чист.

— Един момент — обади се Волконски и се приведе над свръхмощния компютър. — Изабела е… бавна.

Долби рязко се извърна:

— С хардуера всичко е наред. Сигурно е поредната засечка на софтуера.

— Проблемът не е в софтуера — заяви Волконски.

— Може би трябва да спрем — обади се Мърсър. — Някакви данни за образуването на миниатюрна черна дупка?

— Не — каза Чън. — Няма и следа от радиацията на Хокинг.

— Деветдесет и девет и пет — оповести Долби.

— Само че аз получавам заредена струя на 22,7 тера-електрон волта — съобщи Чън.

— Каква? — попита Хейзълиъс.

— Непознат резонанс. Погледни.

От двете страни на цветето на централния монитор се бяха образували две проблясващи червени издатини като неистово размахани уши на клоун.

— Твърдо разпръсване — каза Хейзълиъс. — Вероятно глуони. Възможно е да е свидетелство за гравитация на Клайн.

— Няма начин. Не и при тази яркост — възрази Чън.

— Деветдесет и девет и шест.

— Грегъри, мисля, че трябва да задържим мощността на това ниво — каза Мърсър. — Твърде много неща се случват наведнъж.

— Естествено е да виждаме непознати резонанси — отговори Хейзълиъс не по-силно от другите, но прозвуча някак по-отчетливо от тях. — На непозната територия сме.

— Деветдесет и девет и седем — съобщи Долби. Имаше пълна вяра в машината си. Можеше да я доведе до сто процента и дори отвъд, ако се наложеше. Тръпки го побиваха, като си помислеше, че в момента изсмукват повече от една четвърт от тока на язовира „Хувър“. Точно затова трябваше да правят опитите си посред нощ — тогава потреблението на електроенергия беше най-ниско.