Дъглас Престън - Ден на гнева

Преди там се бяха събрали поне хиляда души. Сега Бигей огледа пъкленото плато с бинокъла си, но видя само неколцина човека, които смазани се лутаха на разни страни сред пушеците и пламъците, плачеха силно или просто мълчаливо се препъваха като зомбита. Потокът от коли нагоре по Дъгуей бе секнал, а някои от паркираните автомобили се бяха подпалили и резервоарите им бяха избухнали.

— Човече, сами си го направиха — поклати глава Уили. — Бледоликите най-сетне го направиха.

Слязоха от скалистата купчина, Бигей се приближи към конете и подсвирна на Уинтър. Конят наостри уши и след малко дотича, следван от останалите.

— Добро момче, Уинтър.

Докато го потупваше по шията, Бигей нахлузи въже през оглавника му. Някои от конете бяха оседлани в готовност да потеглят и Бигей с радост забеляза, че не са свалили седлата. Той премести върху Уинтър седлото от коня, който яздеше, и го възседна. Уили яхна коня си без седло и двамата се заеха да насочват неспокойните животни към Среднощната пътека на платото, която се намираше от противоположната страна. Движеха се бавно, гледаха конете да са спокойни и нависоко, където почвата отдолу беше сигурна. Когато се изкачиха на склона, Беченти, който яздеше отпред, спря.

— Какво става там, по дяволите?

Бигей застана до него и вдигна бинокъла си. На неколкостотин метра от тях имаше група от дванайсетина човека, които изглежда съвсем скоро се бяха измъкнали от срутила се част на подземната мина. Бяха заобиколили група от мръсни пленници с изпокъсани дрехи. Единият затворник стоеше на крака с помощта на неколцина мъже и Бигей чу подигравателни възгласи.

— Прилича на линч — каза Беченти.

Бигей се вгледа по-внимателно в затворниците. Шокиран разпозна физичката, която го бе посетила, Кейт Мърсър. На известно разстояние от нея беше Уайман Форд, който придържаше изправен един явно ранен човек.

— Това не ми харесва — заяви Бигей и слезе от коня си.

— Какво правиш? Трябва да се махаме оттук.

Бигей върза коня си за едно дърво.

— Сигурно се нуждаят от помощта ни.

С широка усмивка Уили Беченти също скочи от коня.

— С теб винаги има приключения.

Двамата се покатериха към групата зад прикритието на малка и подобна на ръб издатина, закрита от параван от канари. Бяха на по-малко от трийсетина метра от групата и стояха скрити в мрака. Бигей преброи трийсет мъже с оръжия. Всички бяха почернели от въглищния прах. Лица от пъкъла.

Лицето на Форд беше окървавено и явно го бяха пребили. Не познаваше другите затворници, но се досети, че те вероятно също са учени от проекта „Изабела“, понеже бяха облечени с престилки. Форд придържаше единия от тях изправен, а ръката на мъжа беше преметната през рамото му. Кракът на мъжа беше зле счупен и Бигей просто не разбираше как успява да се крепи прав или да издържи на болката. Бигей не проумяваше защо изобщо някой го принуждаваше да стои прав. Тълпата оплюваше учените, проклинаше ги и им се подиграваше. Най-накрая някакъв мъж пристъпи напред, вдигна ръце и укроти тълпата.

Бигей направо не вярваше на очите си — беше пастор Еди от мисията долу в Блу Гап — само че преобразен. Пастор Еди беше объркан и наполовина побъркан загубеняк, който раздаваше стари дрехи и му дължеше шейсет долара. Този Еди се държеше като командир, а тълпата откликваше на думите му.

Бигей се приведе и започна да наблюдава, а Беченти се притаи до него.

Еди вдигна ръце:

— Нему се дадоха уста, които говореха големи думи и богохулства! Мои братя християни, Антихристът ще говори! Станете заедно с мен свидетели на това богохулство!

Хейзълиъс се опита да говори. Горящата Изабела проблясваше някъде отзад, а завесите и колоните от пламъци се издигаха нагоре и се разпростираха. Гласът му бе заглушен от поредица силни експлозии в далечината. Започна отново с по-силен глас:

— Пастор Еди, съжалявам, че ще ви разочаровам. Имам да съобщя само едно нещо. Тези хора не са мои ученици и аз не съм направил нищо лошо. Правете с мен каквото искате, но тях пуснете.

— Лъжец! — кресна някой от тълпата.

— Богохулник!

Еди вдигна ръка, за да ги удържи, и тълпата отново притихна.

— Никой не е невинен — извика той. — Ние всички сме грешници пред разгневения Бог. Само Божията милост ни спасява.

— Остави ги на мира, откачено копеле!

„Няма голям шанс за това“, помисли си Форд и огледа шайката на Еди, която крещеше яростно и искаше кожата на Хейзълиъс.

Хейзълиъс отпадна и здравия му крак се огъна.