Дъглас Престън - Сблъсък

— В морето няма много лодки, „Марея“. Изпращаме катера на бреговата охрана „Адмирал Фич“ с медицинско лице на борда, край.

— Ще се опитам да акостирам край Франклин — каза Джаки.

— „Марея“, каква е раната на пострадалия?

— Той е мъртъв, мисля. Разбихме му главата с чук.

Мълчание.

— Повторете това, моля.

— Казах, че е мъртъв. Рандъл Уърт. Стреля по лодката ни и се качи на борда. Опита се да ни обере. И ние го убихме.

Пауза.

— Има ли други ранени?

— Не много.

— В такъв случай това е сцена на местопрестъпление и ще бъде третирана като такава. Моля, имайте предвид… — човекът продължи да говори монотонно. Те се движеха едва-едва, със скорост от три възела, а „Марея“ поемаше все повече вода и ги забавяше допълнително. Аби погледна надолу; одеялото беше забавило притока на вода, но не го беше спряло. Франклин се намираше на четири мили от тях — с тази скорост ще им трябваше повече от час, за да стигнат до него.

— Мамка му! — извика Джаки, прекъсна връзката с бреговата охрана и превключи на шести канал. — Тук „Марея“, викам „Мисти Сю“, каква е позицията ви?

— Преминаваме през пролива край остров Алън. Какво става?

— Тегля потъваща лодка. Трябва ми още мощност. Искам да я докарам до брега на Франклин.

— Ще стигна до вас след… четирийсет минути.

Лодката на Уърт се опитваше да плава напред, теглейки след себе си потъващата „Марея“. Тя се беше наклонила силно на една страна и Джаки срещаше трудности с управлението заради допълнителния товар отстрани.

— Трябва да отрежем въжетата — каза тя. — Когато потъне, ще повлече и нас със себе си.

— Не! — каза Аби. — Моля те. Ще я отвържем от страничните перила и ще я завържем за кърмата, така ще се движим по-бързо.

— Да опитаме.

Аби развърза „Марея“ и отиде отзад, завързвайки котвеното въже за кърмовия кнехт на лодката на Уърт.

— Тоя кнехт няма да издържи — каза Джаки.

— По-здрав е от другия.

Джаки даде газ и започна бавно да ускорява. „Марея“ се беше наклонила толкова много, че водата започна да нахлува през кърмовите водостоци. Лодката на Уърт изръмжа и дръпна напред, въжето се опъна като струна, но скоростта им не се увеличи.

— Аби, за Бога, лодката потъва! Ще повлече и нас!

— Не, моля те, това е единствената лодка на баща ми! Продължавай напред!

Джаки ускори докрай. Двигателят изпищя от натоварването, чу се гръм като изстрел от пушка и кнехтът се откъсна, отнасяйки част от кърмата със себе си. Лодката на Уърт се устреми напред, освободена от товара си. Джаки рязко завъртя щурвала наляво и насочи лодката към потъващата „Марея“. Но вече беше твърде късно. Лодката полегна настрани и въздухът със свистене излезе навън. Постепенно тя се скри под вълните и изчезна, оставяйки след себе си едно маслено петно.

— О, Господи! — каза Джаки. — Уърт остана там.

Аби гледаше петното с ужас, без напълно да осъзнава случилото се.

— Лодката на баща ми… Тя току-що потъна .

Шамандурата на входа на пристанището Раунд понд изникна в дъжда, полюшвайки се напред-назад в надигащата се вода. Аби държеше щурвала на лодката на Уърт, следвайки катера на бреговата охрана „Адмирал Фич“. Беше ги засякъл на около миля оттук — твърде късно, за да бъде от някаква полза, — и сега величаво изпълняваше безсмислената роля на „почетен ескорт“. Мъглата почти се беше разнесла, потапяйки света във влажен, потискащ здрач. Когато очертанията на кея се появиха в далечината, Аби видя цял куп светещи фарове на паркинга над брега.

— Изглежда, комитетът по посрещането се е събрал.

След като влязоха в пристанището, тя изключи двигателя и се обърна към Джаки. Приятелката й изглеждаше ужасно, мократа й коса висеше на мръсни кичури, по очите й бяха очертани тъмни кръгове, ръцете, лицето и дрехите й бяха потънали в кал.

— Какво ще им кажем? — попита Джаки.

— Всичко, освен за метеорита. Търсели сме съкровището на Дикси Бул. Точно каквото си мислят.

— Ъъъ, защо да не им разкажем за метеорита?

— Все още можем да изкараме пари от него.

— Как?

— Не знам. Дай ми малко време да го обмисля.

Последва дълго мълчание.

— Може би те ще успеят да извадят лодката на баща ми и да я поправят — каза най-накрая Аби.

— Разбира се, че ще я извадят — отвърна Джаки. — Тя е сцена на местопрестъпление, на борда й има труп. Но с нея е свършено, Аби. Тя потъна на сто фута под водата. Съжалявам.

Аби погледна към приятелката си и я видя да плаче.