Дъглас Престън - Сблъсък

— Всичко е тук, шифровано: снимки, джипиес координати, видео. — После им каза паролата.

— Благодаря. — Локууд се усмихна мрачно и взе флашката. Извади един бял плик от джоба си и го сложи на масата. — Втората вноска от възнаграждението ти. Очакват те в Ленгли днес следобед, в два часа, за пълен доклад върху мисията. В конферентната зала. След това задачата ти официално се прекратява. — Локууд приглади с ръка червената си копринена вратовръзка, подръпна синьото си сако и докосна посивяващата на слепоочията му коса. — Въпреки че, ъъъ, не изпълни съвсем точно инструкциите, президентът искаше да ти предам неговата благодарност.

— Подкрепям го — каза Майкълсън. — Добре се справи, Уайман.

— Щастлив съм, че помогнах — отвърна Форд с леко ироничен глас. След това добави небрежно: — О, забравих още нещо.

— Да?

— Спомена, че астероидът се е разцепил на две и двете парчета са паднали на земята?

— Точно така.

— Не е точно така. Имало е само един обект.

— Това е невъзможно — каза Майкълсън. — Нашите учени са сигурни, че сблъсъците са били два, един в Атлантическия океан и един в Камбоджа.

— Не. Мината в Камбоджа не е кратер.

— А какво е тогава?

— Изходен отвор.

Локууд се втренчи в него, а Майкълсън се надигна от стола.

— Да не би да казваш…

— Точно така. Метеоритът, който е паднал в Мейн, е минал през планетата и е излязъл през Камбоджа. Данните на флашката ще го потвърдят.

— Уайман, ти си луд… Какво… Как можеш да направиш разлика между входен и изходен отвор?

— Не се различава особено от входните и изходните рани, причинени от куршум: предната е добре оформена и симетрична, задната е пълна каша. Ще видите какво имам предвид.

— И какво, за Бога, би могло да мине през Земята? — попита Майкълсън потресен.

— Това — каза Форд и взе чека си, — е един адски добър въпрос.

Аби беше приготвила чийзбургери за вечеря, но ги беше препекла и бяха станали много сухи, сиренето беше прегоряло, а питките бяха станали клисави. Баща й седеше на масата и мълчаливо дъвчеше, погледът му беше вперен в масата, челюстните му мускули бавно работеха. Цялата вечер беше злокобно мълчалив.

Той остави полуизядения си бургер в чинията, бутна я встрани и най-накрая погледна Аби. Очите му бяха кървясали. За миг тя си помисли, че отново е започнал да пие, както след смъртта на майка й. Но не беше така. Дъхът му не миришеше на бира.

— Аби? — каза той с продран глас.

— Да, татко?

— Обадиха се от застрахователната компания.

Тя усети как залъкът й се затъква на гърлото. Опита се да го преглътне.

— Няма да платят застраховката.

Настъпи продължително мълчание.

— Защо не?

— Политика на компанията. Ти не си била на лов за омари. Онова, което си правила, те смятат за забавление.

— Да, но… ти винаги можеш да кажеш, че съм била излязла за омари.

— Има доклад от бреговия патрул, полицейски доклад, вестникарски статии. Ти не си била на лов за омари. Точка.

Устата на Аби пресъхна. Опита се да се сети какво да каже, но нищо не й хрумна.

— Още не съм изплатил лодката и докато не го направя, не мога да изтегля заем за нова. Изплащам и ипотека, която е повече от стойността на къщата. Малкото ми спестявания заминаха за оная година и половина, която ти пропиля в колежа.

Аби отново преглътна, забила поглед в чинията си. Устата й беше пресъхнала.

— Ще ти давам заплатата си. И ще продам телескопа.

— Благодаря ти. Приемам помощта. Джим Клейтън ми предложи работа като помощник на лодката му през този сезон. Ако сезонът е добър, с парите, които двамата с теб изкарваме, може да запазим къщата.

Аби усети, как се отронва една огромна сълза, търкулва се по носа й, увисва на края му и пада в чинията. След нея се търкулна втора, и трета.

— Много съжалявам, татко.

Тя усети как грубата му ръка напипва нейната и я стисва здраво.

— Знам.

Тя наведе глава над чинията и остави сълзите да капят върху питките. След миг баща й пусна ръката й и стана от масата. Отиде до стария си стол край печката, седна в него и взе вестника.

Аби почисти масата, изсипа недоядените бургери в кофата за пилетата, изми чиниите и ги подреди на сушилника. Баща й беше споменал, че някой ден може да вземе миялна машина, но този ден никога нямаше да настъпи.

Е, помисли си Аби, обзета от странна незаинтересованост, все пак беше успяла да съсипе живота на баща си.

— Стигнахте до крайната точка — разнесе се монотонен женски глас от джипиеса. Уайман Форд спря колата на прашния паркинг пред магазина, слезе от нея и се огледа. От другата страна на пътя се полюшваше поле от лупинуси, готови всеки момент да цъфнат. Отвъд него се издигаше хълм, върху който се забелязваха две църкви — едната беше тухлена сграда на Конгрегационалистка църква, а другата беше бял методистки „божи храм“. От двете страни на пътя се редуваха дъсчени къщички, а единствената тухлена сграда беше бакалията.