Дъглас Престън - Сблъсък

— Бързо, донеси го! Лодката потъва!

Джаки се изправи. Беше вир-вода. Водата се беше вдигнала до шест инча.

— Ти! Аби! Върви с нея! — Той измъкна дулото от устата й, счупвайки един зъб, и я повлече по стълбата през рулевата кабина към кърмата.

— Отваряй! — извика Уърт на Джаки, без да сваля пистолета от главата на Аби.

Джаки се опита да отвори люка, повдигна ръчката и я завъртя.

— По-бързо или ще я застрелям!

Тя натисна ръчката с всичка сила, после опита отново.

— Не мога! Заяла е, трябва ми помощ!

Уърт изблъска Аби на палубата.

— Върви й помогни! — Лицето му беше изкривено, почервеняло, жилите на врата му бяха изпъкнали, мазната му коса беше залепнала за черепа, а беззъбата му уста вонеше.

Аби запълзя по палубата и сграбчи единия край на ръчката, а Джаки хвана другия. Погледите им се срещнаха и двете започнаха да се преструват, че се опитват да отворят люка. Но ръчката не искаше да се освободи.

— По-силно!

Нов опит.

— Вървете в другия край на лодката — каза Уърт. — И двете. Ей там. — Той махна с пистолета.

Аби и Джаки отидоха в другия край на лодката. Те се притиснаха една към друга, Аби смушка Джаки и посочи с поглед към чука, който все още беше в нея. Джаки го плъзна в ръката й.

Бавно, без да сваля очи от тях, Уърт остави пистолета, сграбчи ръчката и с лекота я завъртя. Люкът се отвори.

— Хилави кучки — каза той, отмествайки го настрани. Поколеба се, загледан нетърпеливо в тъмната дупка. Накрая не се сдържа, наведе се и пъхна главата си вътре, за да огледа.

Аби изтича по палубата и нанесе удар с двете си ръце точно когато той изваждаше главата си. Чукът се заби в темето му с противен звук, като бухалка, която удря кух пън. Уърт залитна настрани. Кръв бликна от дълбоката дупка, оплиска палубата и се смеси с дъждовната вода. Кутрето на дясната му ръка потрепна гротескно и застина. Джаки отвори раницата, измъкна спрея и напръска неподвижното му тяло.

Настъпи тишина и после Джаки каза със страхопочитание в гласа:

— Мили Боже, той е мъртъв.

Аби го гледаше. Струваше й се нереално, като във филм. Не можеше да помръдне, нито да диша.

— Аби? — каза Джаки. — Потъваме.

„Лодката на баща й потъваше.“ Тя стоеше като парализирана. Изпусна чука на палубата и хукна към двигателния отсек. И двете помпи работеха с пълна пара, но още докато проверяваше за повреди, се чу цвъртящия звук на залетите от морската вода акумулатори, които дадоха на късо. Електрическата система излезе от строя и помпите в трюма заглъхнаха.

Джаки се захвана за работа. Тя хукна към долната каюта, шляпайки през прииждащата вода и започна да оглежда дупките. След това грабна едно одеяло и едно въже и се върна на палубата.

— Аби, помогни ми! — Тя й подхвърли въжето. — Нарежи го на четири парчета и ги вържи за краищата на одеялото!

Аби се захвана за работа, а Джаки събу обувките си, пое си дълбоко въздух и скочи във водата. След миг изскочи на повърхността.

— Подай ми края на одеялото! Ще го завържем около лодката и ще запушим дупките!

Аби й хвърли единия край, Джаки го хвана и се гмурна под лодката, прекара го над дупките и излезе от другия край. Подаде краищата на въжетата на Аби.

— Дръж!

Аби ги хвана и ги завърза за парапета, след което издърпа Джаки на борда. „Марея“ започна да се накланя.

— Дали ще свърши работа? — попита Аби.

— Поне ще ни спечели малко време. Ще използваме лодката на Уърт, за да я изтеглим до най-близкия остров — каза Джаки. — Ела с мен. — Тя прескочи от „Марея“ на „Морски вълк“, чийто двигател все още работеше на празни обороти, хвана щурвала и даде пълна газ. Двигателят изрева и лодката се стрелна напред, дърпайки деветтонната „Марея“ след себе си.

— Какво правим? — проплака Аби.

— Франклин. Ще откараме и двете лодки до брега. Това е единственият начин. Аби, погрижи се за онези клинове, гледай да издържат.

Докато Аби проверяваше, Джаки включи радиото и започна да излъчва сигнал за помощ.

— Тук „Марея“, „Марея“, „Марея“, позиция 43 50 север, 69 23 запад. Лодката ми потъва, имаме тежко ранен пасажер. Втора лодка ме тегли. Нуждая се от незабавна помощ. Край.

Тя спря да говори и зачака. След минута дойде отговорът.

— „Марея“, тук бреговата охрана от Тенънт харбър. Най-близко до вашата позиция се намира рибарската лодка „Мисти Сю“, на юг от Френдшип лонг айлънд, която идва към вас със скорост от десет възела. „Мисти Сю“ ще се свърже с вас по канал 6. Край.

— Няма ли някой по-близо? — изкрещя Джаки. — Потъваме!