Джонатан Келерман - Кръвна проба

Махнах пръстите й от оръжието и го оставих да падне между двата трупа. Тя не се възпротиви. Сложи главата си на рамото ми и се усмихна мило.

Взех я със себе си и тръгнах да търся „Ел Камино“-то. Не беше трудно да го открия. Хутън го бе паркирал пред самия вход, при оградата. Наблюдавах я внимателно докато се обаждах по радиостанцията.

Един късен неделен следобед стоях на поляната срещу входа на Убежището и чаках Матиас. В продължение на трийсет и шест часа в цялата южна половина от щата непрестанно духаха горещи ветрове. Дори сега, малко преди залез-слънце, беше страшно задушно. Струваше ми се, че джинсите, ризата и якето от телешка кожа са твърде дебело облекло за това време. Имах чувството, че лепна и всичко ме сърби. Скрих се под сянката на вековните дъбове, които обграждаха фонтана.

Той се появи от главната сграда, заобиколен от свита сектанти. Видя ме и им нареди да се разпръснат. Те се отдалечиха на едно възвишение, седнаха и започнаха да медитират. Той се приближаваше бавно и спокойно. Гледаше надолу, сякаш търсеше нещо в тревата.

Застанахме лице срещу лице. Вместо поздрав, той се тръсна на земята, зае позиция лотус и приглади брадата си.

— Виждам, че дрехата ти няма джобове — казах. — Нямаш къде да сложиш дебелата пачка банкноти. Надявам се това не означава, че не си приел думите ми на сериозно.

Той не ми обърна внимание и се загледа в далечината. Изтърпях го в продължение на няколко минути, след което му показах, че съм загубил търпение.

— Я стига си се правил на светец, Матиас. Време е да поговорим делово.

Една муха кацна на челото му и започна пъргаво да се разхожда по него. Стигна до ръба на вдлъбнатия му белег. Това явно не му направи впечатление.

— Кажи за какво си дошъл — каза той меко.

— Мисля, че достатъчно ясно обясних по телефона.

Откъсна стръкче детелина и започна да я върти в пръстите си.

— За някои неща беше ясен. Призна, че си нарушил владенията ни, че си упражнил физическо насилие над Барън и че си виновен за кражба с взлом. Онова, което не е ясно, е по какви въпроси можем ти и аз да говорим делово.

— И въпреки това си тук. И слушаш.

Усмихна се.

— Гордея се с това, че съм запазил свободомислието си.

— Виж какво — казах аз и се обърнах да си вървя. — Изкарах два много тежки дни и търпимостта ми към глупостите е на изчерпване. Сумата, която ти поисках си остава. Щом искаш да размислиш — мисли. Само че прибавяй по хиляда долара на ден за отсрочката.

— Седни — каза той.

Подгънах колене и седнах срещу него с кръстосани крака. Земята бе нагорещена като форма за печене на вафли. Сърбежът в гърдите и корема ми се усилваше. В далечината сектантите се кланяха.

Ръката му престана да гали брадата и се зае небрежно с тревата.

— По телефона спомена някаква голяма сума пари — каза той.

— Сто и петдесет хиляди долара. На три вноски по петдесет хиляди. Първата трябва да получа днес, а останалите две — в интервал от шест месеца.

Стараеше се да изглежда развеселен.

— И защо трябва да ти платя толкова много пари?

— За теб това е нищожна сума. Ако забавата, на която станах свидетел преди няколко нощи е нещо обичайно за вас, ти и твоите зомбита доста си тъпчете носовете за една седмица.

— Да не би да намекваш, че използваме незаконни наркотици? — попита той подигравателно.

— Далеч съм от подобна мисъл. Несъмнено вие сте махнали запасите, преместили сте ги на друго място и ще посрещнете един полицейски обиск с отворени обятия. Както направихте и първия път, когато бях тук. Обаче имам моментални снимки от забавата, от които ще стане страшно порно за застаряващи. Всички онези провиснали задници, които неуморно се „трудят“. Паници, пълни с кокаин и сламки, пъхнати в носовете ви. Да не говорим за скривалището зад библиотеката.

— Снимки на пълнолетни възрастни, които правят секс — изрецитира той изведнъж като адвокат, — паници с неясно съдържание, сложени на масата. Найлонови торбички. Това не е кой знае какво. Във всеки случай не струва сто и петдесет хиляди долара.

— А колко струва избегнат смъртоносен удар?

Той присви очи и лицето му доби свирепо, хищническо изражение. Опита се да ме накара да поместя погледа си от него, но не успя. Сърбеше ме почти непоносимо, а като гледах втренчено бруталната маска се разсейвах.

— Продължавай — каза той.

— Направил съм три копия на документа, към всяко съм добавил разяснения и съм ги сложил на различни, сигурни места. Заедно със снимки и инструкции за адвокатите, в случай че преждевременно намеря смъртта си. Преди да направя копията, прочетох документа няколко пъти. Впечатляващ е.