Даниъл Силва - Падналият ангел

След кариера в италианските органи на реда, продължила повече от четири десетилетия, малко неща можеха да изненадат генерала. Въпреки това, той трябваше да признае, че се изненада неприятно, когато видя легендарния Габриел Алон да влиза през прага на офиса му рано онази вечер, последван от красивата си и доста по-млада от него венецианска съпруга - Киара. Веригата от събития, която ги заведе там, бе задвижена няколко часа по-рано, когато Габриел, втренчил поглед в частично разтвореното тяло на Роберто Фалконе, стигна до обезсърчителното заключение, че се е натъкнал на местопрестъпление, от което не може да избяга. Вместо да контактува директно с властите, той звънна на Донати, който на свой ред се свърза с Лоренцо Витале от ватиканската полиция. След един неприятен разговор, продължил около петнайсет минути, беше решено Витале да разговаря с Ферари, с когото бе работил по множество случаи. В късния следобед Артистичният отдел пристигна на място в Черветери заедно с екип от регионалния отдел за тежки престъпления на Лацио. А по залез-слънце Габриел и Киара, лишени от оръжията си, седяха на задната седалка в седана на карабинерите на път към двореца.

По стените в офиса на Ферари бяха окачени картини - някои много зле увредени, някои без рамки и подрамници, - иззети от крадци и нечестни колекционери. Те щяха да останат тук, понякога за много седмици или месеци, преди да ги върнат на законните им собственици. На стената зад бюрото, блеснала, сякаш току-що реставрирана, висеше „Рождество със св. Франциск и св. Лав-рентий“ на Караваджо. Тя беше копие, разбира се; оригиналът бе откраднат от църквата „Сан Лоренцо“ в Палермо през 1969 г. и оттогава никой не беше го виждал. Намирането му се бе превърнало във фикс идея за Ферари.

- Преди две години - започна той - мислех, че най-накрая съм я намерил. Един незначителен крадец на художествени творби ми каза, че знаел къщата в Сицилия,, където била скрита картината. Предложи да ми каже в замяна на това да не го пращам в затвора за кражба на олтарна резба от една селска църква край Флоренция, Приех предложението и нахлухме в имота. Картината я нямаше там, но открихме тези. - Ферари подаде на Габриел куп полароидни снимки. - Сърцераздирателно.

Габриел прелисти снимките. На тях се виждаше картина, която изглеждаше зле, след като повече от четирийсет години не бяха полагани грижи за нея. Краищата на платното бяха оръфани зле - резултат от това, че картината бе отрязана от подрамника с бръснач, - а прекрасните някога образи бяха обезобразени от дълбоки пукнатини и драскотини.

- Какво стана с крадеца, който ви насочи към нея?

- Пратих го в затвора.

- Но информацията му е била добра.

- Вярно е. Но не беше навременна. А в тази работа синхронизацията е всичко. - Ферари се усмихна за кратко, но усмивката не успя да стигне до протезата на окото му. - Ако все пак успеем да я открием някога, реставрацията очевидно ще бъде трудна работа, дори за човек с вашите умения.

- Ще ви предложа сделка, генерале. Ако я откриете, аз ще я поправя.

- Все още не съм в настроение за сделки, Алон.

Ферари взе снимките на изгубения Караваджо и ги

върна в папката. После се втренчи замислено през прозореца като фигурата в „Портрет на дожа Леонардо“ от Белини, сякаш разсъждаваше дали да не прати Габриел по Моста на въздишките до стаите за мъчения за няколко часа.

- Ще започна този разговор, като ви кажа всичко, което знам. Така може би няма да сте толкова изкушен да ме лъжете. Знам например, че вашият приятел монсеньор Донати ви е уредил да реставрирате „Свалянето на Христос от кръста“ за Ватиканската картинна галерия. Знам също, че ви е помолил да видите тялото на доктор Клаудия Андреати, докато то все още е било в базиликата - и че след това сте започнали частно разследване на обстоятелствата около злощастната й смърт. Това разследване ви е завело до Роберто Фалконе. И сега ви доведе тук - заключи Ферари, — в двореца.

- Бил съм на много по-лоши места от това.

- И пак ще бъдете, ако не ни сътрудничите.

Генералът запали американска цигара. Пушеше я трудно с лявата си ръка. Дясната, без два пръста, бе скрита в скута му.

- Защо монсеньорът се тревожи толкова за тази жена? - попита той.

Габриел му разказа за прегледа на ватиканските антики.

- Накараха ме да повярвам, че там няма нищо друго, освен една рутинна инвентаризация.

- Може и да е започнало така. Но изглежда, че някъде в процеса на работата Клаудия е открила нещо друго.