Даниъл Силва - Падналият ангел

- Знаете ли какво?

- Не.

Ферари изгледа внимателно Габриел, сякаш не му вярваше напълно.

- А вие защо душехте край къщата на Фалконе?

- Доктор Андреати е контактувала с него малко преди смъртта си.

- Как разбрахте това?

- Намерих номера му в разпечатките й.

- Тя му се е обадила от офиса си във Ватикана?

- От мобилния си телефон - коригира го Габриел.

- А как така вие, чужденец, пребиваващ временно в тази страна, сте успели да се сдобиете с разпечатките от мобилния телефон на италианска гражданка?

Когато Габриел не отговори, Ферари го изгледа над върха на цигарата си като стрелец, подготвящ се за труден изстрел.

- Най-логичното обяснение е, че сте се обадили на приятели от старата си служба да ви снабдят с разпечатките. Ако е така, вие сте нарушили споразумението между вас и нашите служби за сигурност. Боя се, че това ви поставя в опасно положение.

Това е заплаха, помисли си Габриел, но лека.

- Вие лично говорили ли сте някога с Фалконе? - попита генералът.

- Опитах.

- И?

- Не си вдигаше телефона.

- И решихте да проникнете с взлом в имота му?

- От притеснение за сигурността му.

- О, да, разбира се - усмихна се саркастично Ферари.

- И щом влязохте, открихте огромно скривалище за антики.

- Заедно с томбароло, къкрещ във вана с царска вода.

- Как се оправихте с ключалките?

- Кучето се оказа по-голямо предизвикателство от ключалките.

Генералът се усмихна като професионалист на професионалист и изтръска замислено цигарата си в пепелника.

- Роберто Фалконе не беше обикновен томбароло - обясни той. - Той беше капо дзона, шеф на регионалната мрежа от мародери. Дребните крадци му носеха стоката си. После Фалконе придвижваше продукта нагоре по йерархията на контрабандистите и дилърите на крадени творби.

- Май знаете доста много за човек, чието тяло беше открито едва преди няколко часа.

- Защото Роберто Фалконе беше и мой информатор

- призна генералът. - Моят най-добър информатор. А сега, благодарение на вас, той е мъртъв.

- Нямам нищо общо със смъртта му.

- Вие го казвате.

Един униформен помощник почука дискретно по вратата на Ферари. Генералът му махна да си върви с властен жест и отново зае позата си на дож, потънал в сериозен размисъл.

- Както виждам нещата - каза най-накрая той, - пред нас има две различни възможности. Възможност номер едно: действаме според правилата. Това означава да ви хвърля на вълците от службите за сигурност. Може да се стигне до негативна публичност не само за вашето правителство, но и за Ватикана. Нещата могат да станат опасни, Алон. Много опасни.

- А втората възможност?

- Вие започвате да ми разказвате всичко, което знаете за смъртта на Клаудия Андреати.

- А после?

- Аз ще ви помогна да намерите убиеца й.

ПИАЦА ДИ САНТИГНАЦИО, РИМ

Едно от допълнителните предимства на работата в двореца беше „Ле Каве“. Считан за един от най-изиска-ните ресторанти в Рим, той се намираше само на няколко крачки от входа на сградата, сгушен в едно тихо ъгълче на площада. През лятото масите бяха подредени елегантно по паважа, но в тази февруарска вечер те бяха струпани и изоставени до външната стена. Генерал Ферари пристигна без предварително предупреждение и веднага го заведоха, заедно с двамата му гости, на една маса в задната част на залата. Един сервитьор донесе плато с аранчини ди ризо 1 и червено вино от Кампания, родината на Ферари. Генералът вдигна тост за един брак, който, поне за момента, все още не беше консумиран. После, след като си взе от крокетите ризото, той заговори презрително за човек на име Джакомо Медичи.

Макар да нямаше никаква родствена връзка с флорентинската банкова династия, Медичи споделяше семейната им страст към изкуствата. Брокер на антики, базиран в Рим и Швейцария, в продължение на десетилетия той тайно доставял ценни предмети на някои от най-видните търговци, колекционери и музеи по света. Но през 1995 г. доходният му бизнес започнал да се разбулва, когато италианските и швейцарските власти атакували склада му в женевската безмитна зона и открили съкровищница от антики без документи за произход, някои от които очевидно били изкопани наскоро. Откритието възбуди международно разследване, водено от Артистичния отдел, което впоследствие вкара в клопката някои от най-крупните имена в света на изкуството. През 2004 г. италиански съд осъди Медичи за търговия с крадени антики и му даде най-тежката присъда, налагана някога за по-добно престъпление - десет години затвор и глоба от десет милиона евро. Тогава италианските прокурори използваха доказателствата срещу Медичи, за да осигурят връщането на откраднатите артефакти от няколко прочути музея. Сред предметите бе известната ваза на Ефроний, която нюйоркският музей „Метрополитън“ неохотно се съгласи да върне на италианците през 2006 г. Медичи, който беше обвинен, че е играл ключова роля в кражбата й, позира елегантно пред вазата в „Метрополитън“ с ръце на хълбоците. Генерал Ферари имитира позата му в деня, когато вазата бе поставена триумфално на новото си място в римския музей ,3ила Джулия“.