Даниъл Силва - Падналият ангел

В другия край на сградата имаше четири големи вани от неръждаема стомана с диаметър приблизително метър и половина и около метър височина. Първите три вани бяха пълни с керамика, скулптури и други предмети, които се виждаха ясно в червеникавата течност. Но в четвъртата киселината не прозираше и сякаш съвсем скоро щеше да прелее. Габриел взе спило и го пъхна внимателно в течността. Точно под повърхността напипа нещо меко и гъвкаво.

- Какво е? - попита Киара.

- Може и да греша - смръщи се Габриел, - но мисля, че току-що открихме Роберто Фалконе.

1 Смес от 1 част концентрирана азотна киселина и 3 части концентрирана солна киселина. - Б. пр.

ПИАЦА ДИ САНТИГНАЦИО, РИМ

В сърцето на Рим, между Пантеона и Виа дел Корсо, се намира приятно площадче, наречено „Пиаца ди Сант’Игнацио“. От северната му страна се издига църква със същото име, известна най-вече с великолепните фрески на тавана си, нарисувани от йезуитския монах Андреа Поцо. На южната страна на застлания със сиви павета площад се намира украсеният с орнаменти дворец с фасада в кремаво и бяло. Два официални флага се веят от балкона на третия етаж, а над парадния вход стои гербът на карабинерите. Малка табелка съобщава, че помещенията са заети от Отдела за защита на културното наследство. Но в света на органите на реда отрядът е известен просто под името Артистичен отдел.

При формирането си през 1969 г. той бе единствената полицейска организация в света, занимаваща се изключително с борба срещу доходната търговия с крадени произведения на изкуството и антики. Италия със сигурност се нуждаеше от такъв отдел, защото бе благословена както с изобилие от произведения на изкуството, така и с безброй професионални престъпници, готови да откраднат и последното от тях. През следващите две десетилетия Артистичният отдел повдигна обвинения срещу хиляди хора, заподозрени в кражба на произведения на изкуството, и намери множество ценни експонати, сред които творби на Рафаело, Джорджоне и Тинторето. После настъпи криза в институцията. Персоналът намаля до няколко дузини офицери пред пенсия - много от които не разбираха нищо от изкуство, - а вътре в изящния дворец работата продължаваше неизменно в ленив ритъм.

Множеството критици на отдела говореха, че там губят повече време да обсъждат къде ще обядват, отколкото в търсене на ценните картини, изчезващи в Италия всяка година.

Това се промени с назначението на генерал Чезаре Ферари. Син на учители от бедния регион Кампания, Ферари бе прекарал цялата си кариера в борба с неразрешимите проблеми в страната. През 70-те години, време на смъртоносни терористични бомбени атентати в Италия, той помогна за неутрализирането на комунистическите „Червени бригади“. После, по време на мафиотските войни през 80-те години, той служи като командир на военната полиция в Неапол, почти превзета от камората. Назначението беше толкова опасно, че съпругата на Ферари и трите му дъщери бяха принудени да живеят под двайсет и четири часова охрана. Самият Ферари стана мишена на множество опити за убийство, включително и атентат с писмо бомба, при който загуби два пръста на ръката и дясното си око. Очната му протеза, с неподвижната си зеница и неотстъпчив поглед, внушаваше у някои* от подчинените му усещането, че са се втренчили във всевиждащото око на Господа. Ферари използваше окото много ефикасно, убеждавайки дребните престъпници да предават своите шефове. Един от босовете, които Ферари най-накрая закова, беше мозъкът на писмата бомби. След осъждането на мафиота Ферари си направи труда да го ескортира лично до килията му в ужасния неаполски затвор „Поджореале“, където той щеше да прекара остатъка от живота си.

Назначението му в Артистичния отдел трябваше да бъде нещо като награда за дългата му и впечатляваща служба. „Ще се ровиш в документите няколко години -каза му шефът на карабинерите, - а после ще се пенсионираш, ще се оттеглиш в селото си в Кампания и ще отглеждаш домати.“ Ферари прие назначението и продължи да прави точно обратното. Няколко дни след пристигането си в двореца той информира половината персонал, че вече не се нуждае от техните услуги. После се захвана да модернизира една организация, атрофирала цяла вечност. Попълни редиците с агресивни млади офицери, обърна се към властите за разрешение да подслушва телефоните на известни престъпни фигури и откри офиси в онези части на страната, където крадците действително плячкосваха художествени произведения, особено на юг. И най-важното, възприе много от техниките, които бе използвал срещу мафията в Неапол. Ферари не се интересуваше много от уличните разбойници, които се замесваха в кражбите на художествени произведения; искаше големите риби, босовете, които изкарваха крадените стоки на пазара. Не мина много време и новият подход на Ферари даде дивиденти. Повече от дузина крупни грабители се озоваха зад решетките, а статистиките за кражби на произведения на изкуството, макар и все още тревожно високи, показаха подобрение. Дворецът вече не беше дом за пенсионери; превърна се в място, където отиваха мнозина от най-добрите и способни карабинери, за да си спечелят репутация. А онези, които не се справяха със задачите си, се озоваваха в офиса на Ферари, втренчени в безпощадното око на Господа.