Даниъл Силва - Художникът убиец

— Бенджамин, за какво говориш, за бога? — учуди се Шамрон.

— Той е печелившият билет. Не разбираш ли, Ари? Той е начинът да си платиш дълговете към мен. Всичките, заличени с едно-единствено плащане.

— Не смятах, че си водиш сметка. Мислех, че ни помагаш, защото вярваш в нас, защото искаш да запазим Израел.

— Остави ме да довърша, Ари, изслушай ме! Не ти искам парите. Искам него. Позволи ми само да разкажа историята му. Ще я възложа на най-добрия си репортер. Позволи ми да публикувам историята на един израелец, който през деня реставрира платната на стари майстори, а през нощта убива палестински терористи.

— Да не си се побъркал? — изгледа го недоверчиво Шамрон.

— Тъкмо обратното, Ари. Напълно сериозен съм. Ще пусна не само статия, но ще направя и телевизионен сериал. Ще продам филмовите права на Холивуд. Ти ще ми дадеш ексклузивно интервю за това преследване. Нещо като поглед отвътре. Това ще е знак за моите кредитори, че все още разполагам с необходимото, за да разтърся Флийт Стрийт 37 37 Улица, на която се намират всички британски национални печатни издания, наричана още Улицата на мастилото . — Б.пр. . Това ще бъде знак за моите банкери в Сити, че аз все още съм сила, с която трябва да се съобразяват.

Шамрон бавно запали следващата си цигара. Той наблюдаваше Стоун през облака дим, докато обмисляше опасността, която крие неговото предложение. Стоун беше давещ се човек и ако Шамрон не направеше нещо, за да го отстрани, щеше да завлече и двама им на дъното.

Габриел безуспешно се опитваше да заспи. Всеки път, щом затвореше очи, в съзнанието му изникваха картини от стартиралата акция. Инстинктивно ги виждаше като застинали репродукции, нарисувани с маслени бои върху платно. Шамрон в Лизард, който го кани да се върне на служба. Жаклин, правеща любов с Юсеф. Леа, затворена в своята зимна градина в Съри. Юсеф — със свръзката си в Хайд Парк… „… Не се притеснявай, Юсеф. Приятелката ти няма да ти откаже.“

После си помисли за сцената на летище „Шарл де Гол“, на която малко преди това бе станал свидетел. Реставрацията го бе научила на нещо ценно. Понякога това, което се вижда на повърхността, е съвсем различно от онова, което е непосредствено под нея.

Преди три години го бяха наели да реставрира творба на Ван Дайк — картина, изобразяваща Успение Богородично, която художникът бе нарисувал за частен параклис в Генуа. Докато извършваше първоначалния си анализ, му се стори, че видя нещо под лицето на Богородица. С времето светлите тонове, които Ван Дайк бе използвал, за да предаде цвета на кожата, бяха избелели и отдолу бе взело да прозира друго изображение. Габриел направи прецизно рентгеново изследване на платното, за да види какво има под повърхностния слой. Откри напълно завършена творба — портрет на доста пълна жена, облечена в бяла рокля. На черно-белия рентгенов филм тя изглеждаше като призрак. Въпреки това той разпозна характерната мазка, с която бяха нарисувани блещукащата коприна и белите пълни ръце. Това беше маниерът на Ван Дайк, присъщ на художника от периода му на работа в Италия. По-късно научи, че портретът е бил поръчан от генуезки аристократ. Съпругата му изобщо не го харесала и отказала дори да го вземе от ателието. Когато на Ван Дайк било възложено да нарисува картината за параклиса, той просто покрил стария портрет с бяла боя и използвал повторно платното. И ето че след повече от три века и половина съпругата на генуезкия аристократ бе отмъстила на художника, появявайки се на повърхността на по-късната му творба.

Габриел затвори очи и този път потъна в неспокоен сън. Последното, за което си помисли, беше образът на Жаклин и непознатата жена, седящи в кафенето на летището. Създадената от въображението му картина сякаш бе нарисувана от импресионист. На заден план се виждаше призрачната полупрозрачна фигура на Тарик. Той махаше на Габриел да отиде при него с ръка, сякаш изобразена от Ван Дайк.

Юсеф хвана такси от летището до центъра на града. В продължение на два часа той кръстосва упорито Париж — обикаляше ту с метрото, ту пеша. Когато се увери, че не го следят, влезе в една жилищна кооперация, недалеч от Булонския лес. На стената във входа имаше домофон и колонка с имената на обитателите. Юсеф натисна звънеца на апартамент 4Б , на който бе написано с избеляло синьо мастило името Гузман . Когато вратата се отвори, той се шмугна вътре, пресече фоайето и се изкачи с асансьора до четвъртия етаж. Почука на вратата. Тя веднага бе отворена от як мъж със сини очи и червеникаворуса коса. Той дръпна Юсеф вътре и тихо затвори.