Даниъл Силва - Английският убиец

… Един грешник пита Бог:

— Защо ние постим, а Ти не видиш? Смиряваме душите си, а Ти не знаеш?

— Ето в деня, когато постите, вие изпълнявате своята воля и от другите изисквате тежки трудове. Ето вие постите за караници и разпри и за да биете с дръзка ръка другите; вие не постите в това време тъй, не гласът ви да бъде чут във висинето…

Моята алчност по време на войната беше толкова бездънна, колкото е днес чувството ми за вина. В тази банка има шестнайсет картини. Те представляват останалата част от тайната ми колекция. Моля те, не си тръгвай без тях. В Швейцария има хора, които искат миналото да остане там, където е — погребано в банковите трезори на Банхофщрасе, — и няма да се спрат пред нищо, за да постигнат тази цел. Те се смятат за патриоти, за пазители на швейцарския идеал за неутралитет и брутална независимост. Те са изключително враждебно настроени към външни хора, особено към онези, които считат за заплаха за своето оцеляване. Някога смятах тези хора за мои приятели — още една от многобройните ми грешки! За нещастие те разбраха за моите планове да се откажа от колекцията. Изпратиха човек от Секретните служби, за да ме сплаши. Именно неговото посещение ме накара да напиша това писмо. Именно заради неговите господари сега аз съм мъртъв.

И накрая — още нещо. Ако си се свързал с дъщеря ми Анна, моля те, погрижи се да не й се случи нищо лошо. Тя вече страда достатъчно заради моето безумие.

Дребничкият банкер чакаше отвън, в преддверието. Габриел му направи знак през стъклената врата и той влезе в помещението за оглед.

— Мога ли да ви помогна?

— Кога за последен път някой е получил достъп до тази сметка?

— Съжалявам, но това е поверителна информация.

— Ние трябва да вземем някои от нещата — каза Анна. — Случайно да имате някаква чанта, с която да ни услужите?

— За съжаление — нямаме. Това е банка, а не универсален магазин.

— Можем ли да вземем сейфа?

— Опасявам се, че ще трябва да платите за него.

— Добре.

— Сумата е значителна .

Анна посочи купчината пари върху масата:

— Имате ли предпочитания към някоя валута?

В един магазин за хлебни изделия, на пет мили северно от Цюрих, Габриел проведе телефонен разговор и купи dunkelbrot 26 26 Черен хляб (нем.). — Б.пр. . Когато се върна в колата, завари Анна да чете писмото, което баща й бе написал в нощта преди да бъде убит. Ръцете й се тресяха. Габриел запали мотора и подкара обратно към автомагистралата. Анна сгъна писмото, пъхна го обратно в плика и го прибра в сейфа. Другият сейф с картините лежеше на задната седалка. Габриел включи чистачките. Анна опря глава на предното стъкло и започна да наблюдава как водата се стича по него.

— На кого се обади?

— Ще имаме нужда от малко помощ, за да излезем от страната.

— Защо? Кой ще ни спре?

— Същите хора, които убиха баща ти. И Мюлер. И Емил Жакоби.

— Как ще ни намерят?

— Снощи ти влезе в страната със собствения си паспорт. След това нае тази кола на собственото си име. Градът е малък. Ще допуснем, че те знаят за пребиваването ни в страната и че някой ни е забелязал на Банхофщрасе, въпреки новата ти външност.

— Кои са те , Габриел?

Той си спомни за писмото на Ролф. В Швейцария има хора, които искат миналото да остане там, където е — погребано в банковите хранилища на Банхофщрасе, — и няма да се спрат пред нищо, за да постигнат тази цел.

Какво се опитваше да каже той, по дяволите? В Швейцария има хора … Ролф знаеше точно кои са тези хора, но дори в смъртта си потайният стар швейцарски банкер не можеше да разкрие прекалено много. Все пак следите и косвените доказателства бяха налице. Като използваше догадките и логичните предположения, Габриел може би щеше да успее да попълни белите петна, които старецът бе оставил.

Някак инстинктивно той подходи към проблема така, сякаш това бе картина, нуждаеща се от реставрация — картина, която за нещастие бе пострадала значително през вековете. Спомни си за картината на Тинторето, която някога бе реставрирал, вариант на „Кръщение Господне“, нарисувана от венецианския майстор за частен параклис. Това беше първата работа на Габриел след избухването на бомбата във Виена и той нарочно бе търсил някаква много трудна задача, която да го погълне. Картината на Тинторето бе точно такава. Големи части от оригинала бяха унищожени през вековете. В действителност върху платното имаше повече бели петна, отколкото покрити с боя места. Габриел на практика трябваше да пренарисува цялата картина, включвайки малките участъци, останали от оригинала. Може би щеше да направи същото и в този случай: да пренарисува цялата история около малките участъци от факти, които му бяха известни.