Даниъл Силва - Английският убиец

Винаги бе смятала, че смъртта на баща й ще й донесе някакъв вътрешен мир — приключване, както толкова обичаха да се изразяват американците. За Анна сирашката съдба изглеждаше по-поносима от хладното отчуждение. Може би сега щеше да открие този вътрешен мир, ако баща й бе умрял като стар човек — от естествена смърт. Вместо това, той бе застрелян в дома си.

Затвори очи и си представи погребението му. Погребалната служба се бе състояла в една стара църква на брега на Лимат. Скърбящите на погребението изглеждаха като наблюдатели на акционерно събрание. Сякаш целият финансов свят на Цюрих се бе събрал там: финансовите „звезди“ и спецовете от големите банки и търговските къщи, както и последните останали живи връстници на баща й — старата гвардия на цюрихската финансова олигархия. Двайсет години по-рано някои от тях бяха присъствали на погребението на майка й.

Докато слушаше хвалебствените речи, Анна откри, че неволно намразва баща си, задето се е оставил да бъде убит. Сякаш той тайно бе замислил този последен акт, за да направи живота й още по-мъчителен. Пресата беше изровила от миналото истории за трагедиите в семейство Ролф: самоубийството на майка й, смъртта на брат й по време на Обиколката на Швейцария, нараняването на ръката й. „Прокълнато семейство“ — гласеше заглавието в „Нойе Цюрихер Цайтунг“.

Анна Ролф не вярваше в проклятия. Всичко си имаше причина. Тя беше наранила ръката си, защото има глупостта да стои на скалите, когато небето бе почерняло от буреносни облаци. Брат й загина, тъй като преднамерено бе избрал тази опасна професия, напук на баща си. А майка й … Анна не знаеше точно защо майка й се бе самоубила. Единствено на баща й беше известен отговорът на този въпрос. Анна бе сигурна само в едно: че тя е имала причина да се самоубие. Че семейното проклятие не е причинило смъртта й.

Нито пък то беше причина баща й да бъде убит. В деня преди погребението тя бе подложена на продължителен разпит от цюрихската полиция и от един офицер от Швейцарските секретни служби на име Герхард Петерсон. Баща ви имал ли е врагове, госпожице Ролф? Знаете ли някой, който може да е искал да нарани баща ви? Ако имате някаква информация, която би могла да помогне на разследването, моля ви, съобщете ни я сега, госпожице Ролф . Тя наистина знаеше някои неща, но те не бяха от онези, които човек съобщава на швейцарската полиция. Анна Ролф винаги бе смятала, че те представляват част от проблема.

Но на кого би могла да се довери?

Един много мил джентълмен от Израелското посолство преди два дни намина в офиса ми. Каза, че иска да се свърже с теб.

Анна погледна телефонния номер, който й бе дала Фиона.

Каза, че има информация за смъртта на баща ти.

Защо ли някакъв мъж от Израел ще твърди, че знае нещо за смъртта на баща й? И наистина ли иска да чуе какво ще й каже той? Може би ще е по-добре да остави нещата така, както са си. Ще се съсредоточи върху изпълнението си и ще се подготви за концерта във Венеция. Тя погледна още веднъж телефонния номер, запомни го и хвърли листчето в огъня.

После погледна белезите по ръката си. Не съществува такова нещо като проклятието над семейство Ролф , помисли си Анна. Всичко си има причина . Майка й се бе самоубила. Двайсет и пет години по-късно баща й бе убит. Защо? На кого би могла да се довери?

Изглеждаше съвсем безобиден. Може да искаш да чуеш какво ще ти каже.

Тя полежа няколко минути, обмисляйки положението. След това отиде в кухнята, вдигна телефонната слушалка и набра номера.

Пътят, който водеше към вилата на Анна Ролф, се виеше около един хълм, извисяващ се на брега на Атлантически океан. Понякога елова горичка или сиви гранитни зъбери скриваха гледката към океана. След това Габриел вземаше още един завой, дърветата оредяваха и океанът се появяваше отново пред очите му. Беше късен следобед, слънцето почти докосваше хоризонта, водната повърхност имаше цвят на праскови и есенни листа. Гигантски вълни прииждаха с глух, равномерен тътен на малкия плаж. Отвори прозореца на колата и подпря лакътя си на него. Студен въздух, наситен с мирис на море, изпълни колата.

Той зави към селото, следвайки дадените му инструкции. След Мавританските развалини — наляво, после надолу по хълма покрай старата винарна, следвай пътя, който минава покрай лозето и води към гората . Асфалтът се смени с настилка от дребен чакъл, следваше мек път, застлан със сплъстени борови иглици.