Даниъл Силва - Изповедникът

Работеше дълги часове, повече, отколкото би предпочел при нормални обстоятелства, но искаше да завърши картината колкото се може по-скоро. Тиеполо наминаваше по веднъж на ден, за да донесе храна и да провери напредъка му. Понякога постояваше няколко минути при Киара. Веднъж дори качи тромавото си тяло върху скелето, за да обсъди с Габриел труден детайл от картината.

Габриел работеше с нова увереност. Бе прекарал толкова време в изучаване на Белини и творбите му, че в някои дни сякаш усещаше присъствието на самия маестро до себе си и чуваше напътствията му. Работеше от центъра навън — Мадоната и младенеца, светиите и влъхвите, сложния фон. Размислите му за случая протичаха по подобен начин. Докато ръцете му бяха заети с картината, го измъчваха два въпроса, които се надпреварваха в подсъзнанието му: Кой бе дал на Бенджамин Щерн документите за заговора край Лаго ди Гарда? И защо?

Един следобед в края на юни Киара го видя на ръба на скелето, с брадичка, подпряна на дясната ръка, лакът върху лявата длан и леко наведена глава. Дълго стоя неподвижен — десет минути по нейния часовник. Плъзгаше поглед нагоре-надолу по високото платно. Тя хвана скелето и енергично го разклати, както често правеше Тиеполо. Габриел се наведе към нея и се усмихна.

— Завършена ли е, синьор Делвекио?

— Почти — разсеяно отвърна той. — Трябва отново да се срещна с него.

— За какво говориш, по дяволите?

Но Габриел не отвърна. Вместо това коленичи и през следващите няколко минути почисти четките и палитрата си и прибра боите и разредителя в правоъгълната кутия. Смъкна се от скелето и хванал Киара под ръка, излезе за последен път от църквата. На път за дома се отбиха в офиса на Тиеполо на площад „Сан Марко“. Габриел му каза, че трябва да се види със Светия отец. Когато пристигнаха в къщата в Канареджо, на телефонния секретар го очакваше съобщение.

Бронзовите врати, утре вечер, в осем часа. Не закъснявай.

Габриел прекоси площад „Свети Петър“ по здрач. Отец Донати го посрещна на Бронзовите врати с официално ръкостискане и отбеляза, че изглежда доста по-добре, отколкото при последната им среща.

— Светият отец ви очаква — каза той. — Да не го караме да чака дълго.

Свещеникът поведе Габриел по Скала Реджа. След петминутното пътешествие из лабиринта от коридори с високи тавани и тъмни вътрешни дворове стигнаха до градините на Ватикана. Силуетът на папата се открояваше ясно на матовата жълтеникава светлина. Вървеше по една от алеите до Етиопския колеж и бялото му расо сияеше.

Отец Донати остави Габриел при него и бавно се оттегли обратно към двореца. Папата хвана ръката на Габриел над лакътя и го поведе по алеята. Вечерният въздух бе топъл и приятен, наситен с аромат на бор.

— Радвам се да ви видя в толкова добра форма — каза той. — Възстановявате се забележително бързо.

— Шамрон е убеден, че вашите молитви са ме извадили от комата. Готов е да свидетелства за чудото в клиника „Джемели“ при провъзгласяването ви за блажен.

— Не съм сигурен колко хора в Църквата ще одобрят канонизирането ми, след като комисията приключи работата си. — Светият отец се засмя и стисна бицепса на Габриел. — Доволен ли сте от реставрацията на картината в „Сан Дзакария“?

— Да, Ваше Светейшество. Благодаря за намесата ви в моя полза.

— Беше единственото справедливо решение. Вие бяхте започнали реставрацията. Уместно бе вие да я завършите. Освен това тази картина на Белини е една от любимите ми. Трябваше да я възстановят ръцете на великия Марио Делвекио. Елате. Искам да ви покажа нещо.

Поведе го по тясна пътека към оградата на Ватикана.

Тръгнаха към предавателната кула на Радио Ватикан. До оградата изкачиха ред каменни стъпала и продължиха към парапета. Пред тях се простираше градът, буден и кипящ от енергия, прашен и мръсен, вечният Рим. От този ъгъл и на тази светлина не изглеждаше твърде различен от Йерусалим. Липсваше единствено гласът на мюезина, призоваващ вярващите за вечерна молитва. После погледът на Габриел се плъзна по Тибър към синагогата на входа на старото гето и той разбра защо папата го бе довел тук.

— Имаш въпрос към мен, нали, Габриел?

— Да, Ваше Светейшество.

— Предполагам, че преди всичко искаш да узнаеш как приятелят ти Бенджамин се е добрал до документите за заговора край Лаго ди Гарда.

— Вие сте много мъдър човек, Ваше Светейшество.

— Нима? Виж какво причиних.