Даниъл Силва - Смърт във Виена

Следващият документ, който Габриел сложи на дървената маса, предизвика същия изумен поглед в очите на аржентинския журналист.

— Както можете да се уверите, израелските разузнавателни служби откриха мъжа, известен вече като Ото Кребс, в Дамаск през май 1963 година. Източникът е много добър, не някой друг, а Алоис Брунер. Според него Кребс е напуснал Сирия през 1963 година и е дошъл тук.

— И имате основание да вярвате, че той все още може да е в страната?

— Точно това искам да разбера.

Рамирес скръсти дебелите си ръце и погледна Габриел през масата. Между двамата настъпи мълчание, смущавано единствено от грохота на уличното движение. Аржентинецът надушваше вестникарския материал. Габриел го очакваше.

— А как един мъж от Монреал на име Рене Дюран е докопал секретни документи от Ватикана и израелските разузнавателни служби?

— Явно имам добри източници.

— Аз съм много зает човек, мосю Дюран.

— Ако искате пари…

Аржентинецът вдигна длан с предупредителен жест.

— Не искам парите ви, мосю Дюран. Мога сам да печеля парите си. Това, което искам, е история.

— По очевидни причини отразяването на моето разследване в пресата ще бъде пречка за него.

Лицето на Рамирес придоби обидено изражение.

— Мосю Дюран, уверен съм, че имам повече опит в преследването на мъже като Ерих Радек, отколкото вие. Знам кога да разследвам дискретно и кога да пиша.

Габриел се поколеба за момент. Не му се щеше да навлиза в quid pro quo 57 57 Това за онова (лат.). В по-свободен превод: пазарене. — Б.пр. с аржентинския журналист, но също така знаеше, че Алфонсо Рамирес можеше да се окаже ценен приятел.

— Откъде ще започнем? — попита той.

— Ами, предполагам, трябва да открием дали Алоис Брунер е казал истината за своя приятел Ото Кребс.

— Имате предвид дали той изобщо е дошъл в Аржентина?

— Точно така.

— И как ще направим това?

Точно тогава пристигна сервитьорът. Бифтекът, който сложи пред Габриел, беше достатъчно голям да нахрани четиричленно семейство. Рамирес се усмихна и започна да го реже.

— Bon appetit 58 58 Добър апетит (фр.). — Б.пр. , мосю Дюран. Яжте! Нещо ми подсказва, че ще се нуждаете от сила.

Алфонсо Рамирес караше последния оцелял „Фолксваген Сироко“ в западното полукълбо. Някога той навярно е бил тъмносин, но сега боята му бе избеляла до цвета на пемзата. Предното стъкло имаше пукнатина по средата, която приличаше на мълния. Вратата на Габриел беше ударена и хлътнала навътре и поради това му се наложи да използва целия запас от останалите му сили, за да я отвори. Климатикът не работеше, а двигателят гърмеше като самолетно витло.

Те поеха по широкия булевард „Девети юли“ с отворени прозорци. Листове за писма се разлетяха около тях. Рамирес, изглежда, не ги забелязваше или пък не го бе грижа, когато няколко страници изхвръкнаха на улицата. В късния следобед горещината бе станала непоносима. Тръпчивото вино бе причинило главоболие на Габриел. Той обърна лице към отворения прозорец. Булевардът беше грозен. Фасадите на елегантните стари сгради бяха осеяни с безкрайна поредица от билбордове, рекламиращи луксозни немски коли и американски безалкохолни напитки на население, чиито пари внезапно се бяха оказали без никаква стойност. Парцаливите сенки, хвърляни от дърветата, се полюшваха като пияни над вихрушката от прах и горещ въздух.

Завиха към реката. Алфонсо погледна в огледалото за обратно виждане. Животът му, изпълнен с преследване от военните главорези и нацистките симпатизанти, беше изострил инстинкта му за самосъхранение.

— Следи ни една девойка на мотоциклет.

— Да, знам.

— Щом сте знаели, защо не казахте нищо?

— Защото тя работи за мен.

Рамирес я изгледа продължително в огледалото.

— Разпознавам тези бедра. Това момиче беше в ресторантчето, нали?

Габриел бавно кимна. Главата му бучеше.

— Вие сте много интересен човек, мосю Дюран. И голям късметлия. Тя е красавица.

— Просто се съсредоточете в шофирането, Алфонсо. Тя ще пази гърба ви.

Пет минути по-късно Рамирес паркира на улица, простираща се по протежение на пристанището. Киара ги подмина, после направи кръг и спря в сянката на едно дърво. Аржентинецът изключи двигателя и го инструктира накратко:

— Повечето досиета, отнасящи се до нацистите в Аржентина, се съхраняват под ключ в Информационното бюро. Официално те все още са недостъпни за репортери и учени, въпреки че старият тридесетгодишен период на цензура отдавна приключи. Дори и да успеем да влезем в хранилищата на Информационното бюро, вероятно няма да открием кой знае какво. По всеобщо мнение, Перон е унищожил най-изобличаващите документи през 1955 година, когато бе свален от поста чрез преврат.