Даниъл Силва - Смърт във Виена

— Ари ми каза, че идваш в Рим. Помоли ме да ти пазя гърба. Съгласих се естествено. Имам личен интерес да продължиш да живееш.

Габриел се запита как е пропуснал да забележи, че е бил следен от висока метър и шейсет италианска богиня, но пък Киара Дзоли действително беше много добра в работата си.

— Исках да се присъединя към теб на обяда в „Пиперно“ — каза тя закачливо. — Не мисля, че беше страхотно хубава идея.

— Какво знаеш за случая?

— Само, че най-лошите ми страхове за Виена се оказаха верни. Защо не ми разкажеш останалото?

Той го направи, като започна със своя полет от Виена и завърши с информацията, която бе получил малко по-рано тази вечер от Шимон Пацнер.

— Е, кой е изпратил този мъж в Рим да те убие?

— Мисля, че вероятно е същото лице, което е наредило убийството на Макс Клайн.

— Как са те открили тук?

Габриел си задаваше същия въпрос. Подозренията му се спряха на розовобузия австрийски ректор на „Анима“ — епископ Теодор Дрекслер.

— И така, къде ще ходим след това? — попита Киара.

— Ние ?

— Шамрон ми каза да пазя гърба ти. Искаш да не изпълня пряката заповед на мемунех ?

— Той ти е казал да ме наблюдаваш в Рим.

— Задачата беше обща — отговори тя с предизвикателен тон.

Габриел полежа още известно време, галейки косата й. Наистина той можеше да използва спътник и втори чифт очи. Като се имаха предвид обаче свързаните с това рискове, би предпочел това да е някой друг, а не жената, която обичаше. Но пък тя се бе доказала като безценен партньор.

На нощното шкафче имаше сигурен телефон. Той набра Йерусалим и събуди Моше Ривлин от дълбокия сън. Ривлин му даде името на човек в Буенос Айрес заедно с телефонен номер и адрес в barrio 54 54 Квартал (исп.). — Б.пр. Сан Телмо. След това Габриел позвъни на аржентинската авиокомпания и запази две места в бизнес класата за полета на следващата сутрин. Затвори слушалката. Киара облегна бузата си на гърдите му.

— Ти крещеше нещо, когато тичаше към мен по онази уличка — промълви тя. — Спомняш ли си какво казваше?

Не можеше. Сякаш се бе събудил, неспособен да си спомни сънищата, които бяха обезпокоили неговия сън.

— Ти крещеше на нея — поясни Киара.

— На кого?

— На майка си.

Габриел си припомни картината, която бе изникнала пред очите му по време на безумния бяг от мъжа на моториното . Допусна, че наистина бе възможно да е викал на майка си. Откакто бе прочел свидетелските й показания, не мислеше почти за нищо друго.

— Сигурен ли си, че Ерих Радек е човекът, който е застрелял клетите момичета в Полша?

— Толкова сигурен, колкото може да бъде свидетел шейсет години след случилото се.

— А ако Лудвиг Фогел наистина е Ерих Радек?

Габриел се протегна и загаси лампата.

Виа дела Паче беше пуста. Часовникаря спря пред вратите на „Анима“ и изключи двигателя на мотоциклета. Протегна треперещата си ръка и натисна звънеца на домофона. Никой не отговори. Отново позвъни. Този път младежки глас го поздрави на италиански. Часовникаря помоли на немски да види ректора.

— Опасявам се, че това е невъзможно. Моля, обадете се по телефона на сутринта, за да си уговорите среща, и епископ Дрекслер ще се радва да ви види. Buonanotte, signore 55 55 Лека нощ, господине (ит.). — Б.пр. .

Часовникаря натисна силно бутона на домофона.

— Беше ми казано да дойда тук от един приятел на епископа от Виена. Спешно е.

— Как е името на този човек?

Часовникаря отговори честно на въпроса.

Мълчание, после:

— Ще сляза след минутка, господине.

Часовникаря разтвори якето си и разгледа набръчканата рана точно под дясната му ключица. Горещината на куршума бе обгорила подкожните кръвоносни съдове. Имаше малко кръв; чувстваше само интензивно туптене и студ, предизвикан от шока. Тресеше го. Оръжие с малък калибър, предположи той, най-вероятно 22-калибров пистолет. Не беше от оръжията, които нанасят сериозни вътрешни поражения. Въпреки това се нуждаеше от лекар, за да извади куршума и старателно да почисти раната, преди да се е възпалила.

Той вдигна очи. В предния двор се появи облечена в расо фигура и предпазливо се приближи до вратата — послушник, около петнайсетгодишен, с лице на ангел.

— Ректорът каза, че не е удобно да идвате в семинарията по това време — съобщи момчето. — Той предлага да намерите друго място за нощувка.

Часовникаря измъкна своя глок и го насочи към ангелското лице.