Даниъл Силва - Предателят

— Ти не се подчини на заповед на Шамрон, както и на мен — твоя пряк висшестоящ офицер, и изложи на опасност живота на целия екип, в това число и този на жена ти. Как смяташ, че ме накара да изглеждам пред останалата част от отдела?

— Като разумен началник, който запазва присъствие на духа, докато една операция отива по дяволите.

— Не, Габриел. Накара ме да изглеждам като страхливец, който е готов да остави един агент да загине, вместо да рискува своя живот и кариера. — Навот сипа три пакетчета захар в капучиното си и го разбърка ядно само веднъж с малката сребърна лъжичка. — И знаеш ли какво? Ще бъдат прави да го кажат. Всичко останало… без това, че съм страхливец. Не съм страхливец.

— Никой никога няма да те обвини, че бягаш от битка, Узи.

— Обаче трябва да призная, че имам доста изострен инстинкт за оцеляване. Така и трябва при този тип работа — не само на терен, но и на булевард „Цар Саул“. Не всички сме благословени с твоите дарби. Някои от нас действително се нуждаят от работа. Някои дори се стремят към повишение.

Навот чукна лъжичката в ръба на чашата и я сложи в чинийката.

— Попаднах в истински ураган, когато се върнах в Тел Авив онази нощ. Взеха ни от летището и ни откараха направо на булевард „Цар Саул“. Докато пристигнем, ти вече бе в неизвестност от няколко часа. От кабинета на премиера звъняха по телефона през няколко минути за новини, а Шамрон определено бе готов да убие някого. Добре че беше в Лондон, иначе щеше да ме удуши с голи ръце. Работната хипотеза бе, че си мъртъв. И аз бях този, който бе позволил това да се случи. Седяхме там часове наред и чакахме някаква вест. Беше тежка нощ, Габриел; не искам никога да преживявам втора такава.

— Нито пък аз, Узи.

— Не се и съмнявам. — Навот погледна към белега близо до дясното око на Алон. — На зазоряване всички те бяхме отписали. Тогава в стаята на оперативния екип се втурна един свързочник и каза, че се обаждаш по спешната линия — не откъде да е, а от Украйна. Като чухме гласа ти, настъпи хаос. Не само че бе напуснал жив Русия с най-тъмните тайни на Иван Харков, но и бе довел куп бегълци, в това число полковник Григорий Булганов — най-висшестоящия офицер от ФСБ, който някога е преминавал желязната завеса. Не беше зле за една вечер работа. Москва бе един от звездните ти мигове. Но за мен тя ще е постоянно петно в иначе чистото ми досие. И ти го сложи там, Габриел. Ето защо не беше поканен на сватбата ми.

— Съжалявам, Узи.

— За какво?

— Че съм те поставил в трудно положение.

— А не защото не се подчини на пряка заповед?

Алон не отвърна нищо. Навот бавно поклати глава.

— Ти си едно самодоволно копеле, Габриел. Трябваше да ти счупя ръката в Москва и да те завлека в колата.

— Какво искаш да ти кажа, Узи?

— Искам да ми кажеш, че това никога няма да се повтори.

— А ако се повтори?

— Първо ще ти счупя ръката. После ще си подам оставката като шеф на „Специални операции“, което ще ги лиши от друга възможност, освен да дадат поста на теб. А аз знам колко много искаш това.

Алон вдигна дясната си ръка.

— Няма да се повтори никога, Узи — нито на терен, нито някъде другаде.

— Кажи го!

— Съжалявам за това, което се случи между нас в Москва. Никога няма да наруша друга твоя пряка заповед.

На лицето на Навот веднага се изписа облекчение. Личната конфронтация никога не бе била силната му страна.

— Това ли е всичко, Узи? Изминал си целия път до Умбрия, защото искаше извинение?

— И обещание, Габриел. Не забравяй обещанието.

— Не съм го забравил.

— Добре. — Навот подпря лакти на масата и се наведе напред. — Защото искам да ме слушаш внимателно. Сега ще отидем в твоята вила на цветята 5 5 Буквален превод от италиански на Вила дей Фиори. — Б.пр. и ти ще си стегнеш багажа. После ще заминем за Рим, където ще пренощуваме в посолството. Утре сутрин, когато самолетът за Тел Авив излети в десет часа, ние ще бъдем в него, на втория ред в първа класа, един до друг.

— И защо ще го правим?

— Защото полковник Григорий Булганов го няма.

— Какво имаш предвид с това, че го няма ?

— Имам предвид, че го няма , Габриел. Вече не е между нас. Изпари се. Изчезна.

— От колко време го няма?

— От около седмица.

— Бъди по-точен, Узи.

— За последен път полковник Григорий Булганов е забелязан да се качва на задната седалка на мерцедес седан на Хароу Роуд в шест часа и дванайсет минути вечерта във вторник.