Даниъл Силва - Предателят

— Така е, но за щастие той не се занимава със защитата на страната от враговете й. Това все още е задължение на булевард „Цар Саул“.

На булевард „Цар Саул“ се намираше централата на израелската служба за външно разузнаване. Тя имаше дълго и умишлено подвеждащо име, което нямаше нищо общо с истинското естество на нейната работа. Работещите в нея я наричаха само Службата.

Девойката сложи чашата с капучино пред Габриел, а чинията със сладкишите — в средата на масата. Навот се намръщи.

— Какво ти става, Узи? Не ми казвай, че Бела отново те е поставила на диета.

— Какво те кара да мислиш, че изобщо съм преставал да я спазвам?

— Увеличената обиколка на талията ти.

— Всички не сме благословени с твоята стегната фигура и бърз метаболизъм, Габриел. Моите предци са били закръглени австрийски евреи.

— Тогава защо се бориш с природата си? Вземи си един, Узи, ако не за друго, поне заради прикритието ти.

Изборът на Навот — рогче, пълно със сметана — изчезна в устата му на две хапки. Той се поколеба, после си взе едно, пълно със сладък бадемов крем. То изчезна, докато Алон успее да сипе пакетче захар в капучиното си.

— В самолета не успях да ям — каза Узи смутено. — Поръчай ми кафе.

Габриел поръча още едно капучино, после погледна към Навот. Той отново гледаше сладкишите.

— Давай, Узи. Бела няма да разбере.

— Така си мислиш. Тя узнава всичко.

Бела бе работила като анализатор към сирийската централа на Службата, преди да стане преподавател по близкоизточна история в университета „Бен Гурион“. Навот, действащ агент ветеран и таен оперативен работник, обучен в изкуството на манипулацията, не бе способен да я разочарова.

— Верен ли е слухът? — попита Алон.

— Кой слух?

— Че ти и Бела сте се оженили. Слухът за скромна сватба край морето в Кесария, на която са присъствали само шепа близки приятели и семейството. И Стареца, разбира се. Няма начин шефът на „Специални операции“ да се ожени без благословията на Шамрон.

„Специални операции“ беше тъмната страна на една тайна служба. Хората от този отдел вършеха работата, която никой друг не искаше или не смееше да свърши. Бяха екзекутори и похитители, измамници и изнудвачи, интелигентни и находчиви хора с по-големи престъпни наклонности от самите престъпници, полиглоти и хамелеони, които се чувстваха у дома си в най-изисканите хотели и аристократични салони в Европа, както и в най-долнопробните задни улички на Бейрут и Багдад. Навот никога не бе успял да превъзмогне факта, че му е поверено командването на този отдел, защото Габриел бе отказал да го поеме. Той бе компетентността срещу блестящата интелигентност на Алон, предпазливостта срещу неговата безразсъдност. В друга служба, във всяка друга страна, Узи щеше да е звезда. Но Службата винаги бе ценила агенти като Габриел, творчески личности, неподвластни на общоприетото. Навот бе първият, който признаваше, че е просто редови агент, и бе прекарал цялата си кариера в сянката на Алон.

— Бела искаше хората от Службата да бъдат сведени до минимум. — Думите на Узи прозвучаха неубедително. — Не желаеше приемът да изглежда като шпионско събрание.

— Затова ли не бях поканен?

Навот посвети няколко минути на задачата да събере няколко трохички на малка купчинка. Габриел си го отбеляза наум. Поведенческите психиатри от Службата наричаха тактиката на подобно очевидно протакане изместване на дейността .

— Хайде, Узи. Няма да нараниш чувствата ми.

— Не беше поканен на сватбата ми, защото не исках да присъстваш. Не и след номера, който извъртя в Москва.

Девойката сложи кафето пред Навот и усещайки напрежението, се оттегли зад стъклената си барикада. Габриел се взря през прозореца в трима старци, дебело облечени срещу острия студ, които бавно се тътреха по тротоара. Мислите му обаче бяха насочени към една дъждовна августовска вечер в Москва. Той стоеше на малкото площадче срещу извисяващата се сталинска жилищна сграда, известна като „Дом на набережной“. Узи стискаше здраво ръката му, говорейки тихо в ухото му. Той казваше, че операцията за открадването на личния архив на руския оръжеен трафикант Иван Харков се е провалила, че техният наставник и шеф Ари Шамрон е наредил да се оттеглят на летище Шереметево и да се качат на очакващия ги самолет за Тел Авив, че Габриел няма избор и трябва да остави своя агент — съпругата на Иван — да посрещне смъртта.

— Трябваше да остана, Узи. Това бе единственият начин да върна Елена жива.