Даниъл Силва - Предателят

Да изминеш пътя от Вила дей Фиори до хълмистия град Амелия, означава да видиш Италия в цялата й минала слава и цялото й съвременно нещастие, мислеше си тъжно Габриел. Бе прекарал в Италия по-голямата част от живота си като възрастен и бе станал свидетел на бавното, но методично плъзгане на страната към забвението. Следите от упадъка бяха навсякъде: в управляващите институции се ширеше корупция и некомпетентност; икономиката бе твърде слаба и не можеше да осигури работа на младите хора; прочутата й някога брегова ивица бе замърсена с боклуци и отпадъчни води. Тези факти някак си убягваха на световните автори на пътеписи, които всяка година многословно възхваляваха добродетелта и красотата на италианския живот. Колкото до самите италианци, те отговаряха на влошаващото се състояние на нещата, като се женеха късно, ако изобщо го правеха, и имаха по-малко деца. Раждаемостта в Италия бе сред най-ниските в Западна Европа и повечето италианци бяха над шейсетгодишни, а не под двадесет години — тревожно демографско събитие в човешката история. Италия вече бе страна на възрастни хора и населението продължаваше бързо да застарява. Ако тенденцията се развиваше по същия начин, държавата щеше да се изправи пред спад на населението, невиждан от времето на Голямата чума.

Амелия, най-древният град на област Умбрия, бе станала свидетел на последната епидемия на Черната смърт и по всяка вероятност и на всички други преди нея. Основан от умбрийски племена доста преди началото на нашата ера, градът бе завладяван от етруските, римляните, готите и лангобардите, преди най-накрая да попадне под владичеството на папите. Неговите сиво-кафяви стени бяха дебели над три метра и по много от старите му улици можеше да се мине само пеша. Малцина амелийци още търсеха убежище зад стените. Повечето живееха в новия град — лабиринт от груби сиви жилищни блокове и бетонни търговски центрове, който се спускаше по хълма южно от Амелия.

Главната улица — Виа Римембранце, бе мястото, където повечето амелийци прекарваха многото свободно време, с което разполагаха. В късния следобед те се разхождаха безцелно по тротоарите и се събираха по уличните ъгли, за да разменят клюки и да наблюдават колите, които минаваха през долината към Орвието. Тайнственият наемател на Вила дей Фиори бе една от любимите им теми за разговор. Чужденец, който се държеше учтиво, но някак надменно, той бе обект на значително недоверие и немалко завист. Слуховете за присъствието му във вилата бяха подклаждани от факта, че персоналът й отказваше да обсъжда естеството на работата му. „Занимава се с изкуство — отговаряха те уклончиво, когато ги питаха. — Предпочита да не бъде безпокоен“. Някои от старите жени го смятаха за зъл дух, който трябва да бъде прогонен от Амелия, преди да е станало твърде късно. Някои от по-младите тайно бяха влюбени в непознатия с изумрудени очи и безсрамно флиртуваха с него в редките случаи, когато той се появяваше в града.

Сред най-големите му поклоннички беше девойката, която отговаряше за блестящата стъклена витрина на сладкарница „Масимо“. Тя носеше очила с издължени встрани рамки като на библиотекарките и постоянната й усмивка изразяваше кротък упрек. Габриел си поръча капучино и сладкиши асорти и отиде до една маса в дъното на помещението. На нея вече седеше мъж с червеникаворуса коса и масивни рамене на борец. Той се правеше, че чете местния вестник — наистина се преструваше, защото Габриел знаеше, че италианският не е сред езиците, които владееше.

— Нещо интересно, Узи? — попита Алон на немски.

Узи Навот го гледа мълчаливо няколко секунди, преди да поднови преценката си за съдържанието на вестника.

— Ако не греша, в Рим явно има нещо като политическа криза — отговори той на същия език.

Алон седна на свободния стол.

— В момента министър-председателят е замесен в доста мръсен финансов скандал.

— В още един?

— Нещо, свързано с рушвети за няколко големи строителни проекта в северната част. Както може да се очаква, опозицията иска неговата оставка. Той се зарече да остане на поста си и да се защити.

— Може би щеше да е по-добре, ако Църквата все още управляваше.

— Да не предлагаш да бъде възстановена Папската държава?

— По-добре папа, отколкото премиер плейбой с намазана с брилянтин коса. Той издигна корупцията до форма на изкуство.

— Последният ни министър-председател също имаше сериозни етични недостатъци.