Даниъл Силва - Предателят

Саймън се обърна и огледа залата. Бяха поставени шест маси за вечерната игра; едната бе запазена за шампионата, останалите бяха за обикновените срещи — „приятелски“, както ги наричаха в клуба. Атеист до дъното на душата си, Финч избра най-отдалеченото от разпятието място и методично се подготви за участието си в срещата. Провери върха на молива си и попълни датата и номера на шахматната си дъска във формуляра за резултатите. Той затвори очи и видя срещата, както се надяваше тя да се развие. Петнайсет минути след като седна на мястото си, Финч погледна часовника: 18,42 ч. Григорий закъсняваше. Странно , помисли си Саймън. Руснакът никога не закъсняваше.

Финч започна да мести наум фигурите — видя цар да лежи примирено на една страна и Григорий, навел засрамено глава — и погледна към часовника, който отброяваше неумолимия ход на времето.

18,45… 18,51… 18,58…

Къде си, Григорий? — помисли си той. — Къде си, по дяволите?

В крайна сметка ролята на Финч щеше да е незначителна и за щастие кратка — по мнението на всички замесени. Имаше някои, които искаха да се запознаят по-отблизо с няколко от неговите най-окаяни политически сдружения. Имаше други, които не искаха да имат нищо общо с него, тъй като правилно бяха преценили, че той е човек, на когото нищо друго не би доставило по-голямо удоволствие от една добра публична кавга със службите за сигурност. В крайна сметка обаче щеше да бъде установено, че единственото му престъпление е било липсата на спортсменство. Защото точно в 19,05 часа — времето, записано със собствената му ръка върху официалния му формуляр за резултата — той упражни правото си да се обяви за победител поради неявяване на противника, като по този начин стана първият играч в историята на клуба, който спечели шампионата, без да е преместил и една фигура. Това бе съмнителна чест, която шахматистите от британското разузнаване никога нямаше да простят напълно.

По-късно Ари Шамрон — легендарният израелски супершпионин — щеше да каже, че никога до този момент не се е проливала толкова кръв след такова скромно начало. Но дори и той, който бе виновен за случайния риторичен цветист израз, знаеше, че забележката съвсем не е вярна. Защото истинската причина за последвалите събития не бе изчезването на Григорий, а вендета, която бе дело на Шамрон. Григорий, щеше да довери той на най-верните си помощници, бил просто предупреждение срещу тяхното самодоволство. Сигнален огън на далечна стражева кула. Стръв, която да примами Габриел на открито.

На следващата вечер формулярът за резултата бе в ръцете на МИ5 заедно с целия дневник на турнира. Двадесет и четири часа по-късно американците бяха уведомени за изчезването на Григорий, но по причини, които никога не бяха обяснени, британското разузнаване изчака цели четири дни, преди да се накани да съобщи на израелците. Шамрон, който се бе сражавал в израелската война за независимост и мразеше британците и до днес, счете закъснението за предвидимо. След минути той вече говореше по телефона с Узи Навот, давайки му съответните заповеди. Навот с неохота се подчини. Това той правеше най-добре.

Гуидо Рени бил ексцентричен човек даже и за художник. Той бил склонен към пристъпи на тревожност, бил изпълнен с чувство за вина заради потиснатата си хомосексуалност и толкова неуверен в своята дарба, че работел само скрит под наметало. Гуидо изпитвал необичайно силно благоговение към Дева Мария, но ненавиждал жените толкова много, че не им позволявал да докосват дори прането му. Той смятал, че го дебнат вещици. Бузите му поруменявали от смущение, щом чуел някоя неприлична дума.

Ако бил послушал съвета на баща си, Рени щял да свири на клавесин. Вместо това, на деветгодишна възраст той постъпил в ателието на фламандския майстор Денис Калверт и се отдал на кариерата на художник. Като завършил чиракуването си, през 1601 година Гуидо напуснал дома си в Болоня и отпътувал за Рим, където скоро спечелил поръчка от племенника на папата да нарисува олтарната картина „Разпятието на св. Петър“ за базиликата „Свети Павел“ в манастира „Три фонтана“. По искане на влиятелния му покровител Рени се вдъхновявал от творба, закачена в базиликата „Санта Мария дел Пополо“. Нейният автор, избухлив и ексцентричен художник, известен с името Караваджо, не бил поласкан от имитацията на Рени и се заканил да го убие, ако това се повтори.

Преди да започне работа над картината на Рени, реставраторът бе отскочил до Рим, за да види отново творбата на Караваджо. Очевидно Гуидо бе заимствал от своя конкурент — най-вече техниката му да използва светлосянката, за да вдъхне живот на своите фигури и да ги открои драматично от фона, — но между картините имаше и много разлики. Докато Караваджо бе разположил обърнатия кръст по диагонал на сцената, Рени го бе поставил вертикално и в средата.