Даниъл Силва: Предателят

Булганов неохотно намали темпото, но само малко. Вместо да предизвиква битки с Кремъл, той съсредоточи доста голямата си енергия върху предстоящата си книга и шаха. Тази зима той участва в годишния клубен турнир и напредна без усилие в своята категория — „като руски танк по улиците на Прага“, както промърмори една от неговите жертви. На полуфиналите Григорий победи с лекота досегашния шампион. Победата му на финала изглеждаше неизбежна.

Следобеда на шампионата той обядва в Сохо с един репортер от списание „Венити Феър“. Като се върна в Мейда Вейл, Булганов си купи стайно растение от „Клифтън Нърсърис“ и си взе пакета с ризи от пералнята на Елджин Авеню. След кратка дрямка — ритуал преди срещата — той си взе душ, облече се за битката и излезе от къщата си няколко минути преди шест.

Всичко това обяснява защо Григорий Булганов, дезертьор от ФСБ и дисидент, вървеше по лондонския Хароу Роуд в шест часа и дванайсет минути вечерта през втория вторник на януари. По причини, които щяха да се изяснят по-късно, той крачеше по-бързо от обикновено. Що се отнася до шаха, той бе последното нещо, за което мислеше.

Срещата бе насрочена за шест и половина на обичайното клубно място — малкия вестиарий на църквата „Сейнт Джордж“ в Блумсбъри. Противникът на Григорий — Саймън Финч, пристигна в шест и петнадесет. Като изтръска дъждовните капки от дъждобрана си, той погледна с присвити очи трите съобщения, забодени на таблото за обяви във фоайето. Едното забраняваше пушенето, другото предупреждаваше да не се блокира коридорът в случай на пожар, а третото, закачено от самия Финч, приканваше всички, които използват помещенията, да рециклират отпадъците си. Според думите на Джордж Мърсър — капитан на клуба и шесткратен негов шампион, Саймън беше „нахалник от Камдън Таун“ 2 2 Живописен лондонски квартал, известен с пъбовете, артистичните пазари, бурния нощен живот и жителите си бохеми. — Б.пр. , накичен с всичките задължителни политически убеждения на своя клан. Свободна Палестина! Свободен Тибет! Спрете геноцида в Дарфур! Край на войната в Ирак! Рециклирай или умри! Единствената кауза, в която, изглежда, не вярваше, бе работата. Той се описваше като „социален активист и журналист на свободна практика“, което реакционерският касиер на клуба Клайв Атъртън точно преведе като „безделник и паразит“. Но даже той призна, че Финч притежава най-хубавия стил на игра: плавна, артистична, инстинктивна и безпощадна като змия. „Скъпото образование на Саймън не е било пълна загуба — обичаше да казва Клайв. — Просто е използвано неправилно“.

Фамилното му име бе напълно погрешно, защото Финч 3 3 Чинка — дребна птица, принадлежаща към разред Врабчоподобни. — Б.пр. бе висок и муден, с тънка и слаба кестенява коса, която се спускаше почти до раменете му, и очила с метални рамки, които уголемяваха очите му с решителен поглед на революционер. Той добави ново (четвърто) съобщение на таблото за обяви — раболепно писмо от църквата в Риджънт Хол, в което се изказваше благодарност на клуба за провеждането на първия годишен шахматен турнир на „Армията на спасението“ за бездомни, — после пое по тесния коридор към импровизирания гардероб, където закачи палтото си на закачалката на колелца. В кухненския бокс Финч пусна монета от двадесет пенса в гигантската касичка прасенце и си наля чаша хладко кафе от сребърна кана с надпис „Шахматен клуб“. Като излизаше, Младия Том Блекмор — също с погрешно прозвище, защото Младия Том бе осемдесет и пет годишен — се блъсна в него. Финч сякаш не го забеляза. Разпитан по-късно от агент на МИ5, Младия Том каза, че той не се е обидил. В крайна сметка нито един член на клуба не даваше дори минимален шанс на Финч да спечели купата. „Той изглеждаше като човек, когото водят към бесилото — каза Младия Том. — Единственото, което му липсваше, бе черната качулка“.

Финч влезе в склада и от една етажерка с изметнати рафтове взе шахматна дъска, кутия с фигури, аналогов шахматен часовник и формуляр за резултата. С кафето в едната ръка и като балансираше внимателно шахматните принадлежности в другата, той влезе в главната зала на вестиария. Помещението, чиито стени бяха с цвят на горчица, имаше четири мръсни прозореца: трите гледаха към тротоара на Литъл Ръсел Стрийт, а четвъртият — към двора. На едната стена под малко разпятие бе закачен графикът на турнира. Оставаше да се изиграе още една среща: С. Финч срещу Г. Булганов.