Даниъл Силва: Предателят

Бившият полковник от отдела за контраразузнаване на Федералната служба за сигурност на Руската федерация, по-известна като ФСБ, Григорий Булганов бе „изхвърлен на брега“ в края на миналото лято — неочакван вторичен продукт на многонационална разузнавателна операция срещу руския олигарх и международен трафикант на оръжие Иван Харков. Истинското участие на Григорий в случая бе известно само на шепа висши британски чиновници, а още по-малко знаеха, че без неговите действия цял екип от израелски агенти е можел да бъде убит на руска земя. Подобно на дезертьорите от КГБ, които бяха пристигнали преди него, Булганов изчезна за известно време в света на безопасните квартири и изолираните провинциални имения. Съвместен английско-американски екип го бе разпитвал денем и нощем — първо за структурата на мрежата за трафик на оръжие на Иван, за когото Григорий позорно бе работил като платен агент, а след това за конспирациите на бившата му служба. Британските следователи го бяха сметнали за очарователен, американските — за не толкова чаровен. Те настояха да го преслушат , което на разузнавателен език означаваше да го подложат на детектора на лъжата. Той премина теста с лекота.

Когато разпитващите се наситиха и дойде време да решат какво да правят с него, детективите от вътрешна сигурност направиха строго секретен обзор на нещата и дадоха своите препоръки също толкова секретно. В крайна сметка се счете, че Григорий, макар и обруган от своите бивши другари, не е изправен пред сериозна заплаха. Бе решено, че даже и страховитият някога Иван Харков, който ближеше раните си в Русия, не е способен на съгласувани действия. Булганов постави три искания: да запази името си, да живее в Лондон и да няма явна охрана. Укриването му пред очите на всички, твърдеше той, щяло да бъде най-добрата защита от враговете му. От МИ5 с готовност приеха исканията му, особено третото. За охраната бяха нужни пари, а човешките ресурси можеха да бъдат използвани по-добре другаде, по-специално срещу живеещите във Великобритания ислямски екстремисти. Купиха му прекрасна къща на закътано място в квартала Мейда Вейл, уредиха му щедра месечна издръжка и внесоха на негово име еднократен депозит в една банка в Сити, който със сигурност би предизвикал скандал, ако неговият размер станеше обществено достояние. Един адвокат на МИ5 без много шум сключи договор с уважавано лондонско издателство за издаването на негова книга. Размерът на аванса предизвика изумление сред висшите служители и на двете служби, повечето от които пишеха свои собствени книги — тайно, разбира се.

Известно време изглеждаше, че Григорий ще се окаже най-рядката птица в шпионския свят: случай без усложнения. Владеещ свободно английски, той го удари на живот в Лондон като освободен затворник, който се опитва да навакса загубеното време. Ходеше често на театър и обикаляше музеите. Посещаваше литературни четения, балетни постановки, камерни концерти. Започна да пише книгата си и веднъж седмично обядваше с редактора си, който по една случайност се оказа тридесет и две годишна красавица с порцеланово гладка кожа. Единственото, което липсваше в живота му, бе шахът. Неговият охранител от МИ5 му предложи да се запише в Централния лондонски шахматен клуб — уважавана институция, основана от група цивилни по време на Първата световна война. Молбата му за членство беше шедьовър на неяснотата. В нея нямаше адрес, домашен или мобилен телефон, нито имейл. Работата му бе описана като „преводачески услуги“, а работодателят му — като „аз самият“. В графата за любими занимания и странични интереси бе написал „шах“.

Обаче никой нашумял случай не е минавал напълно без спорове — ветераните предупреждаваха, че никога не са срещали беглец, особено руски, който от време на време да не е изтървал кормилото. Григорий го направи в деня, когато британският министър-председател съобщи, че е бил разкрит голям терористичен заговор. Изглежда, Ал Кайда бе планирала да свали няколко самолета с произведени в Русия зенитни ракети, които бе придобила от бившия шеф на Булганов — Иван Харков. След двадесет и четири часа Григорий седеше пред камерите на Би Би Си, твърдейки, че е изиграл важна роля в случая. В следващите дни и седмици той бе неизменно лице на телевизионните екрани във Великобритания и навсякъде другаде. След като статутът му на знаменитост бе затвърден, Григорий започна да се движи в средите на руските имигранти и да върши глупости с всякакъв род руски дисиденти. Съблазнен от внезапното внимание, той използва новопридобитата си слава като трибуна, от която да отправя френетични обвинения срещу старата си служба и руския президент, когото обрисува като Хитлер в процес на формиране. Когато Кремъл отговори с неприятни изявления за руснаци, подготвящи преврат на британска земя, охранителят на Григорий му предложи да смекчи тона. Същото направи и издателят му, който искаше да запази нещо пикантно и за книгата.