Даниъл Силва - Предателят

— Спомням си — отвърна саркастично Навот. — Всички си спомняме.

— Защо британците не са ни съобщили по-рано?

— Помислили са, че е възможно Григорий просто да не е спазил уговорката. Или че е отседнал с някое момиче в малък крайморски хотел. Искали са да се уверят, че е изчезнал, преди да вдигнат тревога. Няма го, Габриел. И последното място, където е видян, е онази кола. Сякаш тя е била портал към забвението.

— Сигурен съм, че е така. Вече имат ли теория?

— Имат. Обаче се опасявам, че тя няма да ти хареса. Виждаш ли, Габриел, мандарините от британското разузнаване са заключили, че полковник Григорий Булганов е дезертирал отново.

— Дезертирал отново? Не говориш сериозно.

— Напротив. Нещо повече, те са сигурни, че през цялото време той е бил двоен агент. Смятат, че е дошъл на Запад да ни пробута куп руски глупости и да събере информация за дисидентската общност в Лондон. И сега, след като е получил желаното, Григорий е отлетял и се е върнал у дома, за да бъде посрещнат като герой. И познай кого обвиняват за тази катастрофа?

— На първо място човека, който доведе Булганов на Запад.

— Точно така. Те обвиняват теб .

— Колко удобно. Обаче Григорий е толкова руски двоен агент, колкото съм и аз. Британците са измислили тази нелепа теория, за да се освободят от отговорността за изчезването му, която си е тяхна, и да я стоварят върху мен. Изобщо не трябваше да му позволяват да живее открито в Лондон. Миналата есен не можех да включа Би Би Си или Си Ен Ен Интернешънъл, без да видя лицето му.

— Според теб какво се е случило с него?

— Бил е убит, Узи. Или по-лошо.

— Какво може да е по-лошо от това да бъдеш елиминиран от руска ударна група?

— Да бъдеш отвлечен от хора на Иван Харков. — Алон спря на пустата улица и се обърна с лице към Навот. — Но ти вече го знаеш, Узи. Иначе нямаше да си тук.

Те се изкачиха по криволичещите улички към площада, който бе най-високата точка на града, и се загледаха в светлините, блестящи като парченца топаз и гранат в дъното на долината. Двамата телохранители чакаха на отсрещната страна на площада — достатъчно далеч, за да не могат да ги чуят. Единият бе притиснал мобилен телефон до ухото си, другият тъкмо поднасяше запалка към цигарата си. Когато Габриел зърна пламъчето, в паметта му изплува картина. Той пътува на зазоряване през покритите с мъгла равнини на Западна Русия, седнал на предната пасажерска седалка на волга седан, и главата му пулсира от болка, а дясното му око е покрито с груба превръзка. Две красиви жени спят като малки деца на задната седалка. Едната е Олга Сухова — най-известната опозиционна руска журналистка. Другата е Елена Харкова, съпруга на Иван Борисович Харков — олигарх, оръжеен трафикант и убиец. Зад волана, със запалена цигара между палеца и показалеца, седи Григорий Булганов. Говори тихо, сякаш за да не събуди жените, а очите му са приковани върху безкрайния път.

Знаеш ли какво правим с предателите, Габриел? Отвеждаме ги в малка стая и ги караме да коленичат. После ги застрелваме в тила с едрокалибрен пистолет. Уверяваме се, че куршумът е излязъл през лицето, така че да не е останало нищо, което семейството да разпознае. След това захвърляме трупа в неизвестен гроб. След падането на комунизма много неща се промениха в Русия, но наказанието за предателство си остана същото. Обещай ми едно нещо, Габриел. Обещай ми, че няма да свърша в неизвестен гроб.

Алон чу внезапно шумолене на криле, вдигна очи и видя ято полски врани тревожно да кръжат около римската камбанария на площада. След това чу гласа на Навот:

— Можеш да бъдеш сигурен в едно нещо, Габриел. Единственият човек, когото Иван Харков иска да види мъртъв повече от Григорий, си ти. И кой би могъл да го вини? Първо открадна тайните му. После открадна жена му и децата му.

— Нищо не съм откраднал . Елена предложи да избяга. Аз просто й помогнах.

— Съмнявам се, че Иван вижда нещата по този начин. Нито пък мемунехът . Стареца смята, че Харков се е върнал в бизнеса. Мисли, че той е направил първия ход.

Габриел остана мълчалив. Узи вдигна яката на палтото си.

— Може би си спомняш, че миналата есен прихванахме съобщения, че Иван е създал специално подразделение в рамките на собствената си охранителна служба. На това подразделение е била дадена една-единствена задача. Да открие Елена, да върне децата и да убие всички, които участваха в операцията срещу него. Позволихме да ни приспи мисълта, че Харков се е успокоил. Изчезването на Григорий подсказва друго нещо.