Даниъл Силва - Предателят

— Забрави да платиш сметката — каза той. — Швейцарците много се ядосват, когато някой го направи.

Петров мина два пъти край банката, преди накрая да застане на входа точно три минути преди затварянето й. Натискайки звънеца, той се представи като хер Ото Волф и незабавно бе пуснат. Администраторката веднага позвъни по телефона на госпожица Айрини Мур — временната секретарка на хер Бекер — и бе инструктирана да изпрати клиента вътре. Отвън, на Талщрасе, две двойки мъже спокойно заеха местата си: Яков и Одед в единия край, Габриел и Михаил — в другия. Михаил тихо си тананикаше. Алон не го чуваше. Той се бе съсредоточил само върху гласа, който чуваше в слушалката, гласа на Сара Банкрофт, която поздрави с „добър вечер“ един от най-опасните хора на света. Защо не седнете, хер Волф — каза тя на безупречен немски. — Хер Бекер ще дойде при вас след минутка.

Той сложи дипломатическите куфарчета на земята до стола, откопча палтото си и свали кожените си ръкавици. На лявата ръка нямаше нито един пръстен. На безимения пръст на дясната ръка, онзи, на който руснаците обикновено носеха венчална халка, имаше масивен пръстен с черен камък. В Америка биха го сбъркали с пръстен на випуска 24 24 Пръстен, носен от студенти и курсанти в САЩ и Канада за отбелязване на дипломирането им. — Б.пр. или на военната част. Сара, седяща зад бюрото си, се насили да не го поглежда.

— Може ли да взема палтото ви?

— Не.

— Нещо за пиене? Кафе или чай?

Мъжът поклати отрицателно глава и седна, без да сваля палтото и шапката си.

— Вие не сте обичайната секретарка на хер Бекер.

— Тя е болна.

— Надявам се, нищо сериозно.

— Просто вирус.

— Има доста наоколо. Никога не съм ви виждал тук преди това.

— Аз съм само временно заместваща.

— Не сте швейцарка.

— Всъщност съм американка.

— Немският ви е много добър. Дори има лек швейцарски акцент.

— На младини учих тук няколко години.

— Къде сте учили?

Отговорът на Сара бе прекъснат от появата на Бекер на вратата на кабинета му. Петров се изправи.

— Вашата секретарка тъкмо ми казваше името на училището, което е посещавала в Швейцария.

— Било е Женевското международно училище.

— То има отлична репутация. — Петров подаде дясната си ръка. — Беше удоволствие да се запозная с вас, госпожице…

— Мур. — Сара стисна енергично ръката му. — Айрини Мур.

Петров пусна ръката й и влезе в кабинета на Бекер. Половин минута по-късно, след като приключиха с формалностите, двамата мъже излязоха и тръгнаха към трезора. Сара предаде тази информация на Габриел по микрофона, скрит на бюрото й, после бръкна под него и откопча ципа на дамската си чанта. Пистолетът беше там, дулото му сочеше надолу, а дръжката му се подаваше. Тя погледна към часовника и зачака позвъняването на входната врата. Ръката я засърбя на мястото, където пръстенът на Петров я беше докоснал. „Няма нищо“, каза си Сара. Просто съзнанието й погаждаше номера.

Узи Навот чакаше пред входа на трезора, когато Бекер се появи, следван от Антон Петров. Снимките от наблюдателните камери на летище Хийтроу не бяха отдали дължимото на ръста на руснака. Той бе висок над един и осемдесет и три, широкоплещест и добре сложен. Освен това явно бе притеснен. Като гледаше право в Навот, Петров попита Бекер:

— Къде е обичайният ви охранител?

Банкерът отговори без колебание:

— Наложи се да го уволним. За съжаление, не мога да навляза в подробности. Обаче бъдете сигурен, че авоарите на нито един клиент не са били засегнати, в това число и вашите.

— Какво облекчение. — Очите му все така бяха впити в Навот. — Случайно съвпадение. Нова секретарка и нов охранител.

Бекер отново успя да даде бърз отговор:

— За съжаление, единственото постоянно нещо е промяната, даже в Швейцария.

Навот отвори втората врата на трезора и отстъпи встрани. Руснакът не помръдна от мястото си, като местеше поглед от банкера към охранителя и обратно. Петров очевидно бе изпълнен с подозрение и не му се искаше да влезе. Узи се запита дали пет милиона евро в брой са достатъчни да го изкушат. Не му се наложи да чака дълго за отговора.

— Съжалявам за безпокойството, хер Бекер, но промених намерението си. Ще се погрижа за делата си друг път.

На лицето на Бекер се изписа изненада. За момент Навот се притесни, че той може да импровизира и да предложи на руснака да преосмисли решението си. Вместо това, той отстъпи встрани със сдържаната любезност на оберкелнер и направи жест към изхода.