Даниъл Силва - Английското момиче

— Но познаваш един от мъжете, които я държат. Всъщност пил си с него в един бар в Роняк седмица след нейното изчезване. И оттогава поддържаш връзка с него.

Французинът остана мълчалив. Габриел стисна по-силно счупената му челюст.

— Как се казва той, Марсел. Кажи ми името му.

— Бросар. — Лакроа изпъшка от болка. — Казва се Рене Бросар.

Алон погледна Келър, който му кимна.

— Много добре — каза той на французина, като отпусна хватката си. — Сега продължавай да говориш. И дори не си помисляй да ме лъжеш. Ако го направиш, отиваш обратно във водата. Но следващия път ще бъде завинаги.

На задната палуба бяха поставени един срещу друг два въртящи се стола. Габриел завърза Лакроа за този, който бе откъм десния борд, и след това седна на другия. Французинът бе останал със завързани очи, а анцугът му бе мокър от краткото му плуване в морето. Като се тресеше от студ, той помоли да сменят дрехите му или да го завият с одеяло. Когато не получи никакъв отговор, разказа как в една топла вечер в средата на август един мъж се появил без предупреждение на борда на „Лунен танц“ точно както бе направил Габриел по-рано този следобед.

— Пол ли беше? — попита Габриел.

— Да, Пол.

— Беше ли го срещал преди?

— Не, но го бях виждал наоколо.

— Къде?

— В Кан.

— Кога?

— На филмовия фестивал.

— Тази година?

— Да, през май.

— Ходил си на филмовия фестивал в Кан?

— Не бях в списъка на гостите, ако това питате. Бях по работа.

— Каква работа?

— А вие каква мислите?

— Да крадеш от филмовите звезди и светските личности?

— Това е една от най-натоварените ни седмици в годината, истинска благодат за местната икономика. Хората от Холивуд са пълни идиоти. Ние ги ограбваме безразборно всеки път, когато идват тук, а те сякаш дори не забелязват.

— Какво правеше Пол?

— Той се навърташе около светските личности. Всъщност мисля, че го видях да влиза няколко пъти в киносалона, за да гледа филмите.

— Мислиш?

— Той винаги изглежда различно.

— Черпел е лична информация в Кан, за да я използва за лична облага, нали?

— Ще трябва да питате него. Не сме обсъждали това, когато дойде да ме види. Говорихме само за работата.

— Пол е поискал да те наеме заедно с яхтата ти, за да превози момичето от Корсика до континента.

— Не — отвърна Лакроа, клатейки енергично глава. — Не каза нито дума за момиче.

— А какво каза?

— Че иска от мен да доставя един пакет.

— Ти не попита ли какъв е пакетът?

— Не.

— Винаги ли действаш така?

— Зависи.

— От какво?

— За колко пари става дума.

— Колко бяха парите?

— Петдесет хиляди.

— Това добре ли е?

— Много добре.

— Спомена ли откъде е научил името ти?

— От дона.

— Кой е донът?

— Дон Орсати, корсиканецът.

— С какво се занимава донът?

— Той има пръст във всякакви рекети — отговори Лакроа, — но основно убива хора. От време на време превозвам някои от неговите хора. А понякога му помагам да изчезнат някои неща.

С тази насока на разпита Габриел преследваше две цели. От една страна, това му позволяваше да провери верността на отговорите на французина, а от друга, прикриваше собствените си следи. Сега Лакроа щеше да остане с впечатлението, че Алон никога не е имал удоволствието да се запознае с корсиканския убиец Орсати, и поне за момента отговаряше правдиво на въпросите му.

— Пол каза ли ти кога трябва да се свърши работата?

— Не — отговори Лакроа, като поклати глава. — Каза, че ще ме извести двайсет и четири часа по-рано, че вероятно ще получа новини от него след седмица или най-много десет дни.

— Как щеше да се свърже с теб?

— По телефона.

— Пазиш ли още телефона, който си използвал?

Французинът кимна утвърдително и изрецитира номера на съответния телефонен апарат.

— Обади ли ти се, както бе планирано?

— Обади се на осмия ден.

— Какво ти каза?

— Поиска да го взема на следващата сутрин от заливчето, разположено южно от Капо ди Фено.

— По кое време?

— В три часа сутринта.

— Как трябваше да се осъществи вземането?

— Той искаше да оставя гумена лодка на брега и да го чакам в морето.

Габриел вдигна поглед към мостика, откъдето Келър наблюдаваше разпита. Англичанина кимна, сякаш искаше да каже, че наистина има подходящо заливче при Капо ди Фено и че сценарият, описан от Лакроа, е напълно правдоподобен.

— Ти кога пристигна на остров Корсика? — попита Алон.