Даниъл Силва - Крадецът

— Защо е в джоба ти? — попита Габриел.

— Това са пари за бензин — отговори Кристофър.

Сто и двадесет километра деляха източните предградия на Париж от Реймс — разстояние, което Сам измина за малко повече от час. Точно когато напуснаха града, червената светлинка внезапно спря на магистрала А4. Габриел бързо скъси дистанцията и видя Сам да пълни резервоара на колата си на една крайпътна бензиностанция. Той веднага позвъни на Келър и му каза да отбие, след това изчака, докато Сам отново пое по магистралата. В рамките на няколко минути трите коли възобновиха първоначалната си формация: Сам начело, Алон на километър зад Сам и Кристофър — на километър зад него.

От Реймс те продължиха все на изток, минавайки през Вердюн и Мец. После магистрала А4 зави на юг и ги отведе в Страсбург — административен център на френския регион Елзас и седалище на Европейския парламент, разположен на левия бряг на река Рейн. Няколко минути след изгрев слънце двадесет и пет милиона евро в брой и копие на откраднатия шедьовър на Винсент ван Гог преминаха незабелязано в Германия.

Първият град от германската страна на границата бе Кел, а отвъд него се простираше аутобан А5. Сам кара по него до Карлсруе, след това зави по А8 и се насочи към Щутгарт. Когато стигна до югоизточните му покрайнини, уцели пиковия час на сутрешния трафик. Той пропълзя през града по Хауптщатерщрасе и се запъти към Щутгарт-Мите — приятен квартал с офиси и магазини в центъра на разрастващата се метрополия. Габриел почувства, че Сам наближава крайната си дестинация, така че скъси дистанцията на няколкостотин метра. И тогава се случи единственото нещо, което най-малко бе очаквал.

Мигащата червена светлина изчезна от екрана на блекбърито му.

Според блекбърито на Алон проследяващото устройство предаде последния си електронен сигнал от Бьохаймщрасе № 8. На този адрес се издигаше хотел със сива мазилка, който изглеждаше така, сякаш е бил внесен от Източен Берлин по време на най-мрачните дни на Студената война. От задната страна на хотела, докъдето се стигаше по тясна уличка, имаше обществен многоетажен паркинг. Беемвето бе паркирано на най-ниското ниво, в един ъгъл, където лампата на тавана бе счупена. Сам се бе отпуснал върху волана с изцъклени очи, предното стъкло бе опръскано с кръв и мозък. Картината „Слънчогледи“ — маслени бои върху платно, 95 х 73 см, беше изчезнала.

Те напуснаха Щутгарт по същото шосе, по което бяха влезли в него, и се върнаха обратно във Франция през Страсбург. Келър се отправи за Корсика, а Габриел — за Женева. Той пристигна в ранния следобед и веднага позвъни на Кристоф Бител от един обществен телефон край брега на езерото. По гласа на служителя на тайната полиция си пролича, че не му стана никак приятно да го чуе отново толкова скоро. Стана му още по-неприятно, когато Алон му обясни защо се е върнал в града.

— Изключено — каза Кристоф.

— Тогава, предполагам, ще се наложи да съобщя на света за всички откраднати картини, които открих в онзи склад.

— Дотук беше новият Габриел Алон.

— Колко време трябва да ви чакам, Бител?

— Ще видя какво мога да направя.

На Кристоф Бител му отне един час, за да разтреби бюрото си в седалището на Федералната разузнавателна служба, и още два часа, за да измине пътя от Берн до Женева. Габриел го чакаше на един оживен ъгъл на „Рю дю Рон“. Беше малко след шест часа. От представителните офис сгради заизлизаха спретнати швейцарски финансисти, красиви момичета и издокарани чужденци се стичаха в лъскавите кафенета. Всичко беше много благоприлично. Дори масовите убийци пазеха поведение, когато идваха в Женева.

— Щяхте да ми казвате защо трябва да отворя онзи сейф за вас — каза Бител, когато се вля отново във вечерния трафик с присъщото му прекалено голямо внимание.

— Защото операцията, която провеждам, се натъкна на неочаквано препятствие и за момента няма към къде другаде да се насоча.

— Какво е препятствието?

— Един труп.

— Къде?

Габриел се поколеба.

— Къде? — попита отново Бител.

— В Щутгарт — отговори Алон.

— Предполагам, че става дума за арабина, който е бил прострелян в главата тази сутрин в центъра на града?

— Кой каза, че е арабин?

— ФСЗК.

Федералната служба за защита на конституцията бе службата за вътрешно разузнаване на Германия. Тя поддържаше тесни връзки с алеманските си събратя в Берн.