Дороти Макинтош - Вавилонската вещица

Прокашлях се, за да скрия потреперването в гласа си.

— Все очаквам да го видя отново, макар да знам, че това никога няма да стане.

Тя ми подаде салфетка.

— За какво ми е?

— Да си обършеш очите.

Не бях забелязал, че сълзите ми текат, но докоснах бузите си и усетих влагата.

— Да ти сервирам ли нещо? Изглеждаш тотално смачкан.

— Бутилка уиски, моля. Без чаша.

Тя се разсмя.

— Като гледам, хубава вечер си имал!

— Идея си нямаш.

Наля ми двоен скоч и изчезна зад вратата в края на бара. Изгълтах питието на един дъх и станах, за да погледна какво става на улицата. От витрината едва различих входа на кооперацията ни. Нямаше и следа от Ериния и от странния й спътник.

Много скоро милувката на алкохола отпусна нервите ми. Започнах да се успокоявам, умиротворен от познатата обстановка. Винаги бях харесвал еклектичната атмосфера в „Кени“. Приличаше малко на контрабандистка кръчма — доматеночервени стени, тъмна ламперия и полилей от колело на каруца, който висеше от ламаринения покрив. Стената зад бара беше окичена с огледала, керамични халби за бира, стари саби и револвери и гигантски еленови рога в средата, от чиито връхчета висяха прашни широкополи шапки.

Точно срещу мен се кипреше огромна снимка на Шефа, а под нея изрезка от списание „Кродеди!“:

„Свиреше Брус Спрингстийн, а в заведението нямаше и десет души, които да знаят кой е. Върху ръчно изрисувания навес отвън името му беше сбъркано. Но когато запя, сякаш океанът се успокои и само настръхналата ни кожа подсказваше, че в небесния казан се готви буря.“

Даян се покачи на високото си столче зад бара и прекъсна мечтанието ми. Под мишницата си крепеше правоъгълен кашон. Остави го на бара и вдигна капака.

— Какво е това?

— Не помниш ли? Веднъж го спомена, когато си говорехме за работата ти. Една приятелка ми го купи от Британския музей, когато беше в Лондон. Извадих го, за да те откъсна от грижите ти.

Веднага познах играта, която тя измъкна от кашона. Реплика на Кралската игра от Ур — най-древната настолна игра, позната на човечеството. Един от редките оригинали се пазеше в Британския музей и беше част от чифта, открит през 20-те години от сър Ленард Ули 9 9 Прочут британски археолог. — Бел.прев. по време на разкопките в древния шумерски град Ур.

Даян постави пръст на устните си. Дългите й нокти бяха лакирани в пурпурночерно, а на всеки от тях бе изрисуван белият силует на един от зодиакалните знаци.

— Смята се, че тази игра е предшественичка на таблата.

— Знам, Даян. Виж, днес нещо не съм в настроение за игри. Доста ми се струпа.

Тя се намести на седалката си и сребърните халкички и талисманчета на ухото й зазвъняха.

— Ако искаш да забравиш грижите, трябва да се съсредоточиш върху нещо друго. Успокой топката. А пък аз дори нямаше да ти предложа да играем. След като ми я донесоха, разбрах, че се използвала и за гадаене. Бас ловя, че не знаеше това.

— Падаш си по врачуването, а?

— Хоби ми е. Любимата ми нова занимавка. — Даян се усмихна и в очите й проблесна пламъче. — Защо не пробваш? Наскоро една приятелка имаше страшно лош късмет. Гледах й на дъската и всичко й се нареди.

— Страшно съм суеверен.

— Не се шашкай. — Тя извади седем червени пула с размера на дребна монета и ми ги подаде. — За шумерите предсказването на бъдещето е било наука. Търсели са небесни поличби, изучавали са черния дроб на животни и са разчитали фигурите, нарисувани от масло, пуснато във вода.

— Знам.

— Бъдещето ти е неопределено — продължи тя. — Гаданието само предполага някаква посока или те предупреждава за хора или поведение, които трябва да избягваш.

Идеше ми да й кажа да забрави тази работа, когато осъзнах, че скоро щеше да ми се наложи да я помоля за една огромна услуга, и затова реших да я оставя да прави каквото си иска.

— Ще ти гледам по късата процедура, че стана късно.

— Как разбра какви са правилата? Още никой не знае как се е играла тази игра.

— Довери ми се. — Тя ми се усмихна палаво и побутна дребните пирамидки към мен. Разтърсих ги в шепа като зарове и ги пуснах на бара. Даян се приведе напред и се взря в тях.

— Добре, премести се четири квадрата напред.

Взех един пул и го поставих на първия от трите квадрата на втория ред.

— Едва не се натресе на розетка!

— Това лошо ли е?

— Може да се каже. На розетката получаваш глоба. Означава, че трябва да очакваш тайно съобщение и новините няма да бъдат добри.

— Е, чудесно пасва на вечерта. — Взех заровете и ги хвърлих повторно. Лицето й пребледня.