Дороти Макинтош - Вавилонската вещица

Накрая стигнахме до няколко празни килии. Спряхме пред едната и изчакахме, докато Мазар внесе вътре тялото на стареца и го остави на пода.

Когато минахме през следващата килия, Уорд посочи издълбания в задната стена релеф на лъвица. Беше толкова майсторски направен, че когато Уорд насочи лъча на фенерчето си към него, лъвицата сякаш изскочи от скалата. Скулпторът нарочно бе използвал естествените контури на камъка, за да очертае тялото на звяра. Лъвицата стоеше на задните си крака и от разтворената й паст стърчаха страховити зъби. На корема й имаше няколко добре издялани цицки.

— Това е фригийски барелеф — каза Уорд с очевидно вълнение. Настроението му отново се беше променило. Сега изглеждаше екзалтиран, сякаш появата на лъва бе потвърдила всичките му надежди. Лошото настроение бе преминало почти в екстаз. Стори ми се, че долавям лъч на надежда дори в мъртвите очи на Лазар.

Спомних си думите на Наум. Де е сега леговището на лъвовете? Дали не бях сбъркал? Нима наистина бяхме на прав път? И ако беше така, откъде беше научил Наум, един асирийски писар, за скритата гробница? Предполагах, че беше възможно да е придружил Ашурбанипал в похода му към Анадола.

Продължихме надолу по коридора. Изведнъж Мазар се обърна рязко и ни направи знак да спрем. Бяхме стигнали до две малки помещения, изсечени в скалата едно срещу друго. На около петдесет метра по-нататък тунелът свършваше в Т-образна пресечка. Мазар зашепна нещо на Ериния.

— Иска да изключим фенерите — преведе тя. — Гробът е тук вляво.

Светлинките угаснаха една след друга и потънахме в пълен мрак. Когато очите ни привикнаха, успяхме да различим леко сияние, което идваше от лявата страна на пресечката.

Мазар отново включи фенерчето си и насочи лъча към пода. После отново каза нещо на Ериния.

— Ще тръгне първи — каза тя. Уорд накара останалите да влязат в стаичките, но настоя аз да остана в коридора, където всички можеха да ме видят. Уорд и Ериния се вмъкнаха в едното помещение след Шим, а Лазар зае другото. Когато се опитах да се набутам след него, той извади ножа си.

Ако Томас наистина беше тук и ме засилеше с градушка от куршуми, можех да се защитя само ако се залепях за стената като ваденка. Мазар напредваше стъпка по стъпка от лявата страна, докато почти достигна арката, където тунелите се пресичаха. Направи ми знак. Не помръднах. После каза нещо. Счу ми се като „Ела“. Сигурно си въобразявах. Той вдигна рамене, задържа фенерчето в една ръка, бръкна в джоба си, извади телефона и набра някакъв номер.

За миг се почудих защо се опитва да се обади оттук. В следващата секунда осъзнах какво ще се случи и хукнах към него с риск да си счупя врата.

Ослепително зарево заля коридора. Последва силен гръм. Секунда преди таванът да се взриви чух крясъка на Уорд. След миг ударната вълна ме хвърли по лице на пода. Опитах се да мръдна, но левият ми крак бе затиснат под нещо. Извих тяло, заопипвах надолу и разбрах, че предметът, който ме приковаваше към земята, е парче скала с размера на масичка за кафе, което се бе откъснало и бе паднало върху мен. Кракът ми бе хлътнал в канавката и не беше смазан на палачинка от тежестта. Не усещах болка и можех да движа стъпалото си. Опитах се да хвана ръба на камъка с две ръце, но позата ми не позволяваше да дръпна силно и не можах да поместя тежестта и на сантиметър.

Нищо не виждах. Прахта във въздуха беше толкова гъста, че едва дишах. Разкопчах ризата си, свалих я и я увих около носа и устата си.

Когато влязохме в тунела, се бях опитал да проследя в каква посока вървим. Прецених, че проходът минава под скалите, о които бе опряна къщата на стареца. Това означаваше, че в селото едва ли бяха чули експлозията. Един ден някой щеше да слезе в тунелите и да види срутването, но тогава за мен щеше да бъде твърде късно. Съдбата вече ме беше изритала в слабините толкова много пъти, че им бях изгубил бройката. А сега, когато най-сетне бях свободен от мъчителите си, бях обречен да умра в този прашен ад.

Вероятно не бяха минали повече от десетина минути, които обаче ми се сториха много повече, когато чух първите звуци. Някакви стонове и бърборене. Разпознах измъченото подобие на говор, което можеше да идва само от Шим.

Над мен заблестя слаба светлина. През прахта видях, че епицентърът на взрива е бил близо до стаичките. Силата му е била толкова голяма, че беше стрила скалата на прах. Проходът бе запушен от камъни с размера на яйца и по-едри тухли. Те стигаха чак до зеещата дупка на покрива. Не можех да видя докъде се простира купчината камънак. Ако не бях побягнал, сега щях да съм погребан жив.