Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Айра, това надхвърля всякаква политика.

— Нищо не надхвърля политиката за текущия обитател на Белия дом. Съветничката по националната сигурност е бивша политическа коментаторка с леви убеждения, която веднъж си позволи да каже, че Невил Чембърлейн не е задоволил всички искания на Хитлер. Не мога да отида при нея с такава история. При никого не мога да ида.

— Добре, тогава я сподели с предишното си обкръжение.

— Кое по-точно?

— С флота, Айра. Ти си адмирал. Все още имаш тежест там, нали?

— Да, но…

— Без но, когато става дума за това — рече Мърсър. — Те току-що отлетяха с кристалите и ще са нащрек, защото знаят, че ги търсим. Ако приятелят ми е прав, може да ги използват, за да предизвикат каскаден ефект в земното електромагнитно поле. В най-добрия случай то ще породи обръщане на полюсите, феномен, който се случва по естествен път на всеки няколко милиона години, но е нещо, което човечеството — а ние сме същества, зависещи прекалено много от сателити, енергийна система и всякакъв вид чувствителни технологии — никога не е преживявало.

— А в най-лошия?

— Джейсън не е сигурен — нищо такова не се е случвало досега. Полето може да рухне напълно и да остави планетата беззащитна пред огромни дози слънчева и космическа радиация. За кратко време Земята ще се превърне в безжизнена пустиня.

В другия край на линията се възцари мълчание.

— Сигурен ли си?

— Готов съм да заложа репутацията си и нашето приятелство върху факта, че става дума за нещо от жизнено значение. Айра, затова ти се обаждам. Трябва ми човек, който да ми помогне да ги спрем, без да минаваме по бюрократични канали. Ако Джейсън е прав, те ще пратят голямо количество енергия през кристалите и ще се опитат да нанесат геоинженерни корекции в планетарните магнитни полета. Една малка грешка и всички сме мъртви. Това трябва да бъде спряно преди да е започнало.

— От какво имаш нужда? — попита Айра. — Приятелят ти каза, че най-вероятно ще действат от борда на кораб.

— Да, специален кораб, какъвто могат да построят само руснаците. Има огромни антени за проследяване на обекти в космоса. Джейсън смята, че могат да ги използват, за да насочват лъчева радиация нагоре.

— И къде е този кораб сега?

— С Букър поставихме проследяващо устройство на борда на техния хидроплан, същия, където са и камъните. Смятаме, че ще отиде при кораба до няколко часа. Ще ти пратя координатите, за да може да ми върнеш тяхното джипиес местоположение. Джейсън предполага, че ще е някъде близо до екватора, за да може да се въздейства и върху северното, и върху южното полукълбо. Тези типове са истински екотерористи… това, което ми се ще най-много, е една ракета „Томахок“ да им потопи кораба, ала тъй като е с атомни двигатели, няма как да стане.

— Радиоактивен взрив в океана заради атака на флота… не. Определено няма да стане. Освен това вече не мога да ти намеря ракети — дори да използвам всичките си връзки. Бих могъл да ви осигуря известна помощ, разбира се, но не и оръжия и войници.

— Айра, ще приема всичко, което ми предложиш. Джейсън се рови за повече информация за онзи кораб — казва се „Академик Николай Жуковски“. Веднага щом получим чертежите му, с Бук ще измислим някакъв план и ще се свържем с теб.

— Добре. Ще съм готов.

След двайсет часа, верен на думата си, Айра Ласко бе задействал истинска верига от познати и приятели и Мърсър и Бук се озоваха в задния товарен отсек на един V-22 „Оспри“, самолет на морската пехота, на борда на свръхмодерния самолетоносач „Америка“, гордост на щатския флот. Осприто бе хитроумно замислен хибрид между вертолет и самолет. Можеше да излита и каца вертикално, а после роторите му се завъртаха до хоризонтална позиция и се превръщаха в мощни пропелери, с които самолетът развиваше до 350 мили в час на височина пет километра.

Освен оператора на багажното, младеж със свръхголям шлем, заради който приличаше на момче, играещо си на войници, бяха сами в помещение, предназначено за двайсетина десантчици с пълно бойно снаряжение. Двигателите ревяха оглушително, перките блъскаха въздуха над кабината с неистова ярост.

През малкото прозорче до седалката Мърсър виждаше навигационните светлини на самолетоносача и два издължени и елегантни изтребителя Ф-35. Също като осприто тези свръхзвукови самолети можеха да кацат и да излитат като вертолети.

Малко след това корабът и самолетите изчезнаха от погледа му. Още известно време двигателите ревяха на пълна мощност, после, когато роторите се завъртяха, започнаха да утихват. Изгубиха малко височина, но пък набраха скорост и след секунди вече летяха хоризонтално, с намалена мощност на турбините.