Кристофър Райд - Последната императрица

- Трябва да се отнасяш с повече обич към детето - каза принц Кун.

Цъ Си го изгледа мрачно.

- Не ме поучавай какво е най-доброто за него. Аз му дадох дъх и баща, който гарантира, че животът му ще бъде пълен с привилегии и власт. Затова момчето ще учи и ще направи рода си горд. Като следващ Син на небето той трябва да се научи да не обича прекалено много никого и нищо, дори и мен. В противен случай ще развие слабост, която може да засегне самата душа на страната.

Принц Кун пое дълбоко дъх.

- Но той е просто дете.

Цъ Си стоеше с вирната брадичка и строго изражение.

- Никога вече не засягай родителски теми пред мен или това ще се превърне в препятствие помежду ни. - Тя се загледа в далечината. - Имаме важна работа за вършене, братко. Иди и напиши писмото до лорд Елгин, както ти заръчах, в противен случай последствията могат да бъдат непоправими.

Без да е сигурен дали заплахата на Цъ Си се отнася за армията на червените дяволи или за собственото ѝ отмъщение, ако се провали, принц Кун кимна покорно и се завтече да изпълни нареждането ѝ.

Пекин, Китай

Татарският град

Храм Каомио

29 септември 1860 г.

12:24 ч. местно време

Мисия Ездра - ден 210

Рандъл Чен влезе в просторната квартира в храма Каомио, където държаха в плен Хари Паркс. Британският дипломат стоеше до високия прозорец с изглед към двора два етажа по-долу и небрежно пушеше лула. Светлата стая имаше удобно легло в единия ъгъл и голяма метална вана в другия. До прозореца стоеше китайско писалище от палисандрово дърво, а в средата на помещението бе поставена изящна маса, отрупана с всевъзможна храна. Западни дрехи висяха окачени в отворения гардероб, а на перваза на прозореца имаше различни марки тютюн.

- Казах ви, че не искам повече! - рязко каза Хари, без да се обръща да види кой влиза. - А сега ме оставете, преди да съм се ядосал!

Рандъл влезе мълчаливо и постави на писалището наръч листа, перо и мастилница.

- Явно са ви устроили доста комфортно за пленник, щом дори не си правите труда да разберете кой влиза в килията ви - каза той на английски.

Хари рязко се завъртя, щом чу познатия глас. Британският дипломат се усмихна напрегнато, когато видя Рандъл, облечен в зелените одежди на воин евнух и с къс меч на гърба.

- Имах чувството, че ще ви видя в най-скоро време. Да ме спасите ли сте дошъл, или да ме премахнете от този свят?

- Нито за едното, нито за другото - отвърна Рандъл.

Хари изтръска останалия тютюн от лулата си и я постави на перваза.

- Предател или не, радвам се да ви видя, стари приятелю.

- Аз също се радвам.

- Похитителите ми ме държат тук вече повече от десет дни - отбеляза Хари. - И настаняването ми не винаги беше така добро като това. Предполагам, че вие имате нещо общо с това?

Въпреки че беше спретнат и чист, Хари изглеждаше изпит и изтощен.

- Защо мислите така? - попита Рандъл.

Хари придърпа един стол до прозореца и седна уморено.

- Имах време да размишлявам върху много неща от пленяването ми, господин Чен. И трябва да призная, че част от мислите ми бяха насочени към вас и способността ви да виждате в бъдещето. Затова си помислих, че това е ваше дело.

- Не аз ви извадих от Министерството на наказанията. Принц Кун и императрица Цъ Си уредиха прехвърлянето ви тук.

- Другите от хората ми живи ли са? - попита Хари.

- За съжаление неколцина са станали жертви на бруталните мъчения, но повечето са в добро здраве.

Новината като че ли не утеши особено Хари.

- Хенри Лox жив ли е?

- За мен е удоволствие да ви кажа, че е добре и в безопасност.

- Имах ужасно изживяване в тъмницата - мрачно рече Хари. - Няма нищо общо с удобствата на това място, а?

- Трябва да сте благодарен за много неща. Военният съвет предложи на Сина на небето вие и хората ви да бъдете заровени до шиите в земята и да бъдете оставени на изгладнелите кучета да изръфат лицата ви.

- Китайците могат да бъдат ужасно брутални, когато пожелаят - рече Хари. - Но могат да бъдат и състрадателни. Моля да благодарите на принца и императрицата за намесата им. Явно завися от тяхната милост. Подобно на всичко свързано с Цин, уверен съм, че ще поискат нещо в замяна на състраданието си. - Той посочи към перото и листата.

- Искат съдействието ви, това е всичко.

- Писмо до кралица Виктория, несъмнено. - Хари тихо се засмя. - Явно сте преминали на другата страна, господин Чен, след като нещата са загрубели. Думите ви потвърждават най-лошите ми страхове, че лорд Елгин е бил разгромен на бойното поле. Видях числеността на татарите при Чан Чиа-уан. Видях капана, който бяха заложили за армията на кралицата. Вие ли го устроихте, господин Чен?