Кристофър Райд - Последната императрица

Пекин, Китай

Забраненият град

Градината на Циенлун

26 септември 1860 г.

10:27 ч. местно време

Мисия Ездра - ден 207

Прелъстяването на Рандъл Чен се бе оказало по-лесно, отколкото си беше представяла. В резултат синеокият беше като маджун в ръцете ѝ, толкова много съжаляваше за собственото си поведение. Цъ Си бе изиграла ролята си съвършено, но все още ѝ предстоеше много работа. Оставаше си загадка защо този мъж с невероятни способности е дошъл да ѝ помогне, но тя знаеше, че след време и прилагайки любовните си умения, ще научи тайните на миналото му и така ще разкрие истинските му мотиви.

Цъ Си нито за миг не изключи възможността Рандъл Чен да е британски шпионин. Но с всяко следващо разменено изречение тя усещаше, че шансовете лорд Елгин да го контролира стават все по-малки и по-малки. Синеокият беше красив мъж, опитен воин и талантлив тактик. И като че ли имаше скрупули - макар че, за нейно щастие, те можеха да бъдат пречупени ог уменията ѝ. Наред с изумителната му способност да предсказва бъдещето, изглеждаше малко вероятно арогантният глупак лорд Елгин да има възможността или коварството да контролира подобно животно.

От друга страна, Цъ Си виждаше себе си като притежателка на таланта да овладее това прекрасно и в същото време опасно създание за свои цели. На своя страна имаше силите на жена - а те нямаха и никога не бяха имали равни на себе си. Тя самата беше живо доказателство на този факт - наложница, издигнала се до най-влиятелната жена на света.

И в същото време Цъ Си се предупреждаваше да не бъде прекалено самоуверена. Трябваше да се подготви и за предателство, както правеше винаги, и да разпредели залозите си навсякъде, ако нещата случайно се окажат не такива, каквито изглеждат.

Тя прекоси централния мост над виещия се ров на път за Залата на мирното дълголетие. Извитият мост бе построен от бял мрамор, с два дебели стълба във формата на глави на чилини в двата края. Императрицата не бързаше и поспря на най-високата точка, за да погледне отражението си в спокойната, гладка като стъкло вода. Срещата ѝ с принц Кун беше в единайсет часа и Цъ Си бе доста подранила, както винаги. Беше абсолютно задължително да си осигурява време да мисли, когато е под напрежение. Това беше голямата грешка на повечето хора, когато под краката им се готви да лумне пожар.

В безумния си стремеж да поправят положението те нямаха време да мислят.

Западният дворец отново беше отворен за евнусите и слугите да почистят и да подредят. Цъ Си беше инструктирала Рандъл да не говори с никого, за да не чуят дълбокия му глас. Той имаше почти пълен достъп навсякъде с изключение на трите Зали на хармонията, които бяха най-важните постройки в Забранения град. Появата му там щеше да привлече внимание, тъй като беше много рядко воин евнух да посещава тези места. Освен това Цъ Си беше дала на Рандъл къс меч, който той трябваше да носи на гръб, подобно на всички други воини евнуси. Нямаше друг избор, освен да му даде оръжието, но съдейки по майсторството му в бойните изкуства, синеокият беше съвършен убиец и без меч, така че рискът не беше много по-голям.

Цъ Си влезе в градините към Залата на мирното дълголетие и погледът ѝ се насочи през дърветата и зимните цветя към малкото проблясващо езерце. Гледката я накара да се усмихне. Всяка нова година по китайския лунен календар императорът устройваше забавление за принцове, благородници, министри и наложници в тези градини, следвайки установената от Циенлун традиция. Стотици чаши се пълнеха с вино и се пускаха да се носят в езерото. Ако някоя чаша спре пред теб, трябва да пиеш от нея и да рецитираш поема. Точно на едно такова празненство Цъ Си за първи път привлече вниманието на Сина на небето. Класическата поема, която беше избрала, бе толкова прекрасна и прочувствено изпълнена, че целият двор остана изумен и изгуби дар слово.

Мислите ѝ бяха прекъснати от принц Кун, който се появи от величествената зала, пребледнял от страх и с развени зад него поли на дрехата с извезан дракон.

- Научи ли за атаката на червените дяволи, императрице?

Изражението на Цъ Си не трепна, нито стъпките ѝ промениха ритъма си.

- Да, чух.

- Време е да бягаме от града! - настоятелно рече принц Кун.

- Никъде няма да ходим - решително отвърна тя. - Разбери, че ако побегнем, червените дяволи ще влязат в града, за да запълнят празнината, оставена от нас. Империята Цин ще бъде изгубена. Но не се бой, братко. Имам план, който ще забави атаката на варварите достатъчно дълго, за да успеем да върнем Хари Паркс и останалите пратеници в добро здраве.