Кристофър Райд - Последната императрица

- Не бива да ги връщаме! - възрази принц Кун. - Те са единственото, което спира ордите на червените дяволи да се изсипят върху града.

Цъ Си нежно постави ръка върху рамото на принц Кун.

- Успокой ума си, братко. Ще направиш това, което ти кажа, и всичко ще бъде наред.

През следващите десет минути Цъ Си подробно му обясни за писмото до лорд Елгин и ултиматума, който трябваше да отправи. Подобно на нейната първоначална реакция, принц Кун незабавно се обезпокои, но с увещанията на Цъ Си тревогите му бързо утихнаха.

- Не забравяй, братко. Тази война не може да бъде спечелена със забавяне на врага, но с всеки спечелен миг възможността ни да се пазарим с червените дяволи се подобрява.

- Но кой ще преговаря с тези бели пиявици? - разтревожено попита принц Кун. - Аз нямам куража и убедителността да ги победя в битката за репарациите, която предстои. Казах го на Сина на небето, преди да замине.

- Ще бъда с теб, братко. Ще ги победим заедно.

Принцът я погледна объркано.

- Как може да стане това? Никоя жена, пък била тя и императрица, няма да бъде допусната на подобно безславно събитие.

- Ще бъда там, братко. Бъди спокоен.

Принц Кун продължи нервно да кърши ръце, сякаш се опитваше да избърше избилата по дланите му пот.

- Вълците са ни наобиколили. Усещам присъствието им. Снощи беше студено и тъмно и си мисля, че това беше заради синеокия, прекарал нощта между свещените стени на двореца. - Принц Кун зашепна: - Трябва да размислиш за присъствието му тук, преди да са ни хванали или той да ни е предал.

Цъ Си вдигна поглед към великолепието на Двореца на мирното дълголетие. Огромните му размери и красота сякаш вдъхваха повече увереност в действията ѝ.

- Синеокият е в ръцете ми. Той е силен, но превъзходството му бе победено със същата сигурност, с която острият нож се справя с възела. И сега е под мой контрол.

- Откъде си толкова сигурна? - боязливо попита той.

На лицето на Цъ Си се изписа смътна арогантност, докато протягаше отворената си ръка и бавно свиваше пръсти в стегнат юмрук.

- Взех онова, което искаше синеокият, и го използвах срещу него. Сега той е мой и вече не принадлежи на лорд Елгин. Това е причината да бъдем уверени в преговорите в този съдбовен ден. Ще правиш онова, което ти кажа, и всичко ще бъде наред.

Огромните южни порти на двореца се отвориха, отвътре изскочи малко момче и се затича по стъпалата и през двора. Това бе Тун Чъ, принцът на Цин и наследникът на Средното царство. Тун Чъ беше облечен в дебела памучна дреха със златни нишки и с дебела кадифена шапка на главата. Краката му бяха обути в ботуши от агнешка кожа. Две прислужници изтичаха навън след него.

- Майко! - извика Тун Чъ. - Майко! - И се втурна към Цъ Си с разперени ръце и грейнало лице.

На лицето на Цъ Си не се изписа подобна емоция. Тя просто отстъпи крачка назад, за да приеме прегръдката на петгодишното дете. После го хвана за раменете и го отблъсна назад.

- Колко пъти съм ти казвала, че младите принцове не тичат като пощурели пилета в кокошарник? Трябва да се държиш с повече достойнство, синко.

Тун Чъ зяпна майка си.

- Съжалявам, майко. Просто се зарадвах да те видя - избъбри той.

Принц Кун придърпа момчето към себе си, сякаш да го защити.

- Майка ти дойде да обсъди новините с мен. Времената са много тежки за страната ни и тя е единствената, която стои между нас и една ужасна съдба.

- Ами Синът на небето? - попита Тун Чъ, загледан в чичо си.

- Той закриля всички ни - отвърна принц Кун.

- Синът на небето в момента не е тук, за да ни закриля - изясни Цъ Си. - Но като негова съпруга и императрица аз ще изпълня дълга си и ще защитя тази страна и хората ѝ на всяка цена.

Междувременно прислужниците успяха да прекосят двора. Те дръпнаха Тун Чъ от принц Кун и трескаво се заеха да оправят дрехите и косата на момчето.

Цъ Си даде воля на яростта си.

- Сто пъти съм ви казвала, че трябва да бъде научен на дисциплина! А не да тича из двора като обикновено дете! Това момче е следващият Син на небето и аз съм ви натоварила да се грижите за него и да го обучавате. Още една такава простъпка и ще чистите отходните ями до края на дните си.

- Съжаляваме, императрице - в един глас отвърнаха те.

- Това да не се повтаря! - заповяда Цъ Си. - Отведете сина ми и се погрижете обучението му да продължи както поисках. Калиграфията му е незадоволителна. Четенето също. Не се проваляйте пред мен и пред това момче, което един ден ще бъде бог.

Прислужниците забързано поведоха малкия принц обратно към голямата зала да продължи заниманията си. На лицето на Тун Чъ бе изписана огромна тъга - момчето никога не беше познало родителска обич от майка си. Подобно на всички деца на императрици и наложници в Средното царство, от момента на раждането си той беше отделен и предаден на грижите на дойки и бе възпитан и обучен според правилата на двора. Първостепенната задача на императрицата след раждането бе да възстанови тялото си напълно, за да може отново да доставя удоволствия на Сина на небето.