Кристофър Райд - Последната императрица

- Ами онези, които са били убити? - попита Хари.

- Няма да скриете факта, че е имало жертви най-вече поради тежките условия, в които са ви държали, и поради глупостта на тъмничарите. Ще подчертаете, че само малка част от групата ви, герои и така нататък, са платили най-скъпата цена. - Рандъл погледна британския консул в очите. - Подберете внимателно думите си, Хари. И разбира се, ще уведомите лорд Елгин, че сега съм на служба при Сина на небето. Ясно дайте да се разбере, че преимуществото, което доскоро бе негово, сега е на противника му. Бъдещето може да бъде лесно или трудно. Изборът е негов.

Хари седна зад писалището, нагласи листа и топна перото в мастилницата.

„Скъпи лорд Елгин - с елегантен почерк написа той. - Добрата новина е, че съм жив и добре в Пекин.“

- И още нещо - каза Рандъл, сякаш се беше сетил едва сега. - Погрижете се лорд Елгин да научи, че дори един снаряд да улучи външните стени на Пекин, ще се простите с живота си. Защото преди да се е разсеял пушекът от първия снаряд, гърлото ви ще бъде прерязано от ухо до ухо.

Калифорния, Америка

Централа на „Ентърпрайз Корпорейшън“

21 юли 2084 г.

14:55 ч. местно време

7 дни преди началото на мисия Ездра

Уилсън отново изпита опасения, докато асансьорът се издигаше към директорския етаж. Този път не беше закъснял за срещата с Джаспър, но въпреки това усещаше гърдите си кухи, а коленете му като че ли бяха поомекнали. Реакцията изглеждаше прекалена за ситуацията и макар да си даваше сметка, че симптомите му са свързани по някакъв начин с Минерва, Уилсън взе съзнателно решение да пропъди чувствата си.

От високоговорителите тихо звучеше Чайковски - „Лешникотрошачката“ - и Уилсън нямаше как да не се усмихне. „Колко подходящо“ - каза си той.

Замисли се за прогонването на Лъ Дан от „Ентърпрайз Корпорейшън“. Това, което го смущаваше, беше мотивът - просто не можеше да се сети за такъв. Решението за отстраняването на Лъ Дан явно е било взето от някой високопоставен и е минало нагоре по стълбицата и след като Уилсън вече се бе убедил, че Дейвин няма нищо общо, оставаха единствено Джаспър и Г. М. Но защо му беше на някого от тях да си прави труда да се въвлича в подобно нещо? И двамата си имаха причини и интерес Рандъл да бъде спокоен и добре подготвен преди началото на мисията. Някой от охраната сигурно бе проявил прекалена бдителност и ако случаят беше такъв, положението лесно можеше да се поправи.

Асансьорът спря и Уилсън събра сили да бъде посрещнат от поредната красавица на директорския етаж. Вратата се отвори и наистина, очакванията му се оправдаха напълно - само че жената, която чакаше търпеливо с ръце зад гърба, беше Минерва Хатауей.

- Добре дошъл отново на директорския етаж - с любезна усмивка рече тя. - Подранил си. Впечатлена съм.

- Стори ми се, че каза, че няма да си тук.

- Разочарован ли си?

- Честно казано, съгласих се на срещата само защото си мислех, че няма да си тук. Така че извинявай, ако ти изглеждам леко изненадан.

Двамата вече вървяха един до друг през фоайето. Поради някаква причина Уилсън ясно долавяше парфюма на Минерва.

- Наистина си разочарован - тихо рече тя.

- С цялото ми уважение - каза Уилсън, без да поглежда към нея, - малко съм объркан относно мотивите ти. Ти и приятелките ти не бяхте искрени относно намеренията си снощи. Дойдохте, защото някой ви е казал да дойдете. Така че стига с театъра, а?

Уилсън не си направи труда да погледне към нея, колкото и да му се искаше. Забеляза в далечината Клодия и Лapa. Двете му махнаха дружески и той им се усмихна в отговор.

- Не бива да ме съдиш така лесно - тихо рече Минерва.

- Знам какво целиш - отвърна Уилсън, усещайки, че може да я пречупи, ако поддържа напрежението. И в същото време чувството, че е привлечен от нея - и може би дори известна завист към професора - го тормозеше най-много. - Така че ще те помоля да престанем с това представление.

Двамата вече бяха пресекли мраморното фоайе и стояха пред високата врата на заседателната зала.

- Не знам какво да кажа - след дълго мълчание рече Минерва.

- Какво ще кажеш за: „Джаспър беше отделил петнайсет минути за срещата с вас. Моля да отговаряте на въпросите му колкото се може по-конкретно. И каквото и да правите, моля не стискайте ръката му“.

Тя отвори с безизразна физиономия вратата и Уилсън влезе. За негова изненада Джаспър не го чакаше в заседателната зала и Минерва влезе след него, като затвори.