Майкъл Ридпат - Последна сделка

— Добре, ела — изръмжа той и ме поведе към малкото отделение, преградено със стъклена стена от останалата част на залата. И щом затвори вратата, попита: — Какъв е проблемът?

— „Ревиър“ реши да прекрати по-нататъшното инвестиране в „Нет коп“ — казах аз. — Съжалявам, Крейг.

— Искаш да кажеш, че няма да ни дадете парите, така ли? — възкликна Крейг и лицето му почервеня. Мощната му шия се изду, вените по нея набъбнаха. Мускулите му опънаха тениската до спукване. Той удари малката масичка с такава сила, че се изплаших да не я счупи. — Трябва да ни дадете тия шибани пари! Разбираш ли? Просто трябва!

— Крейг, съжалявам, обсъдих въпроса със съдружниците. Не можем.

— И защо, по дяволите, не можете?

Той направи няколко крачки към мен и гневно ме изгледа. Беше под метър и седемдесет, но тренираше редовно в зала. Приличаше повече на щангист, отколкото на гениален програмист. Беше як, корав и много, ама много ядосан.

Потърсих правилните думи.

— Беше преценено, че пазарът се е променил. Че конкуренцията се е засилила чувствително. Че има много компании и е трудно да се предскаже кой ще е победителят.

— Боже господи, не сме ли го обсъждали това милион пъти?! Искаш да знаеш кой ще е победителят, така ли? Да ти кажа тогава — ние!

Той се удари с дебелия си пръст в гърдите и от устата му изхвърча слюнка. Инженерите отвън бяха спрели работа. Някои от тях бяха наставали, за да видят по-добре какво става.

Искаше ми се да му кажа, че за мен правото е на негова страна и че „Ревиър“ трябва да му даде парите. Но това нямаше да е професионално и щеше да е нелоялно към фирмата. Освен това щеше допълнително да обърка и без това заплетената ситуация. Гил беше прав: докато работех за фирмата, бях длъжен да изпълнявам взетите решения. Дали съм съгласен с тях, или не, беше въпрос само между мен и тях.

— Съжалявам — повторих аз. — Това е положението.

— Не можете да постъпите така, Саймън. Трябва да изпълнявате споразумението.

— Не съвсем.

— В него се казва, че ако изпълним под етапите, „Ревиър“ ще преведе още три милиона долара. Ние ги изпълнихме. Къде са парите?

— Не сме уверени, че ейсикът 3 3 От ASIC (Application Specific Integrated Circuit) — специализирана интегрална схема, използвана за решаване на конкретен проблем или реализиране на специфичен алгоритъм. — Б.пр. е тестван достатъчно.

— Това са глупости! Аз съм доволен, какво повече ви е нужно?

— Бихме искали да се изтества в реални условия за период не по-кратък от три месеца. Да видим дали ще свърши работа в реална система.

— Това е невъзможно и ти прекрасно го знаеш! Освен това, щом аз казвам, че работи както трябва, това е достатъчно!

С нежелание му хвърлих копие от инвестиционното споразумение, където думите „ще се реши по усмотрение на Ревиър Партнърс“ бяха отбелязани с жълт маркер.

Крейг го погледна и се озъби. После забоде пръст на друго място от страницата.

— А какво ще кажеш за това: „Одобрението не може да бъде отказвано без уважителни причини“? Защото аз твърдя, че причините ви, задници такива, изобщо не са уважителни.

Въздъхнах.

— Твоите адвокати могат да заработят някой и друг долар съвместно с нашите юристи и да обсъдят пространно както този въпрос, така и всичко останало, което счетеш за уместно. Това наистина няма значение. Ние ще спечелим, а дори ако това не стане, има още две клаузи, на които можем да се позовем. Разбери, Крейг, ако не искаме да даваме още пари, никой не може да ни задължи да ги дадем.

Крейг хвърли споразумението на масата и отиде до прозореца, който гледаше към парка, а отвъд него и към плитката вдлъбнатина в земната повърхност, носеща името Хемлок Гордж.

— Ти ми даде дума, че ще получим парите, Саймън — прошепна той, без да се обръща към мен.

— Знам — отговорих му. — И не я удържах. Не трябваше да ти обещавам неща, които не зависят от мен.

— Вложих всичко в този проект, Саймън — каза той. — И не само всичките си пари. Зарязах добре платената си работа в преуспяваща компания. Вече почти не виждам Мери и децата. И не съм само аз. Какво ще кажеш за момчетата отвън? — Той махна с ръка към малката групичка, надничаща през стъклената преграда. — Обещах им, че „Нет коп“ ще успее. Обещах им, че ако си скъсат гъзовете от бачкане в продължение на две години, няма да съжаляват. И ако трябва да ги изоставя, защото вие сте ме зарязали… — Замълча. Последва дълга пауза, по време на която той се поклащаше напред-назад. Приличаше на буца стегнати мускули, натъпкана в дънки, маратонки и черна тениска с щампована на гърдите бяла гира. — Кой беше, Саймън?