Майкъл Ридпат - Последна сделка

— Не мога да кажа, че е добре.

— Едва ли би могло да бъде иначе. А ти как си?

— И аз не бих могъл да се похваля. Страшно ми се иска да се бяхме разделили с Франк по по-друг начин.

— Не се измъчвай с такива мисли, Саймън. Франк имаше високо мнение за теб. Казвал ми го е по много поводи. И макар вече да го няма, аз не бих могъл да забравя мнението му. Защото никога не съм имал повод да съжаля, че съм се вслушал в него. — Опитах да се усмихна. Гил прочисти гърлото си. — Има един неприятен въпрос, но съм длъжен да ти го задам, за да изясня ситуацията веднъж завинаги. Както предполагам се досещаш, идва полицията и ни разпитва какво ли не за Франк и за теб. Не казаха нищо директно, но някои от въпросите им ме карат да мисля, че гледат на теб като на вероятен извършител.

— Знам това.

— Въпросът ми е имат ли основание?

— Искаш да кажеш, убил ли съм Франк?

Гил кимна. Очите му, свити от дебелите лещи на очилата, бяха забити в мен. Издържах погледа му, без да отмествам своя.

— Не, Гил, не съм го направил.

Гил помълча малко, после се облегна на стола си.

— Добре, вярвам ти. И аз мислех така, но трябваше да те попитам. Искам да знаеш, че разполагаш с пълната ми подкрепа — както лично моята, така и тази на фирмата. Ако има нещо, с което бих могъл да ти помогна, само кажи.

— Благодаря — казах аз и веднага допълних: — М-м… Гил?

— Да?

— Има едно нещо. Дали не би могъл да ми дадеш името на добър адвокат? Съмнявам се, че ще ми потрябва, но човек никога не знае.

Гил ме изгледа странно за няколко секунди, сякаш се питаше дали не е допуснал грешка да ми повярва толкова лесно и бързо. После се усмихна.

— Разбира се… един момент. — Отиде при писалището си и прелисти ролодекса. — Гарднър Филипс. Стар мой приятел и прекрасен адвокат с опит в защитата. Ето номера му.

И ми подаде картичката, а аз си преписах данните от нея.

— Благодаря. Надявам се да не ми се налага да му се обаждам. — И понечих да стана.

— Момент, Саймън. Има още нещо, което бих искал да те попитам.

— Какво?

— Става дума за „Нет коп“. Какво смяташ да правиш там?

— Както ти казах, решил съм засега да не се отказвам от тях. Компанията има средства да просъществува още около месец. Крейг Дохърти и аз се опитваме да намерим други източници за финансиране изработването на прототипа на комутатора.

— Как се движат нещата?

— Засега нищо съществено. Но едва сме започнали.

— Ясно. Безпокоя се за Крейг Дохърти. Мисля, че Франк може би беше прав за него.

Погледнах го остро.

— Какво искаш да кажеш?

— Посети ме миналата седмица. Заплаши ме, каза, че щял да изнесе в пресата как „Ревиър“ не е изпълнила договорните си задължения към него.

Простенах. Как бе могъл Крейг да направи подобна дивотия?

— И ти какво му каза? — тревожно попитах аз.

— Казах му да се маха от офиса ми. И още, че няма да допусна да бъда изнудван.

— Вероятно е бил само много разстроен — опитах се да го оправдая аз. — Страшно се ядоса, когато му съобщих, че се оттегляме.

— О, няма никакво съмнение, че е бил ядосан. Но както каза Франк, това се отразява на неговата преценка. И никак не беше умно да ме заплашва.

— Струва ми се, че вече се е поуспокоил. Ще се погрижа да не се повтаря.

— Саймън, той се държа просто глупаво. И ако може да постъпи глупаво веднъж, вероятно е в състояние да постъпи глупаво и втори път.

Разбирах опасенията на Гил. И те бяха основателни.

— Кажи какво би искал да направя.

Гил помълча.

— Вярваш ли, че можеш да спасиш нещо от тази инвестиция?

— Вярвам. Не обещавам нищо… — погледнах го многозначително, за да му покажа, че съм усвоил урока, и той се усмихна, — но ще направя всичко по силите си.

— Окей, направи го. Продължавай да се занимаваш с „Нет коп“. Измъкни оттам каквото можеш. Но предупреди Крейг Дохърти, че прошепне ли нещо пред пресата — говоря за нещо, което може да навреди на репутацията на „Ревиър“ — ще го уволня от „Нет коп“ и ще се погрижа да забрави какво е това кредит в този град!

— Ще му предам.

— И за какво беше всичко това? — попита Даниел, когато се върнах в стаята на съдружниците.

— Гил искаше да знае дали не съм убил Франк. Изглежда, съм любимият заподозрян на всички.

— Гарантирам ти, че си моят — увери ме Даниел.

— Благодаря ти за подкрепата.

— А полицията има ли някакви идеи кой може да го е извършил?

— Не ми е известно. Убеден съм, че ще намерят по-подходящ от мен.

— Горкият — каза Даниел. — Не знам какво ще стане с „Ревиър“ без него.