Том Егеланд - Краят на кръга

Естествено, пътят от една идея до роман е дълъг. През петте години, които прекарах в проучвания и писане на книгата, множество пъти обмислях дали да не я превърна в класически трилър — с всички агенти, изпратени от Ватикана, фанатични убийци, престрелки и стремглави преследвания с коли. Но Бьорн Белтьо се опълчи. „Краят на кръга“ трябваше да бъде ненатрапчива книга за една загадка.

Когато предадох ръкописа на издателство „Ашехоуг“ през есента на 2000 г., нарекох книгата криминален роман без престъпление. Интригата е изградена като в криминален роман, но тъй като убийство липсва — а единственото престъпление е нещо толкова безинтересно като нарушаването на норвежкия закон за културното наследство — ролята на драматургичен двигател играе разгръщането на една мистерия.

„Краят на кръга“ излезе на Великден 2001 г. Като главна книга в клуба на книгата „Книгите на деня“ тя постигна, според норвежките критерии, задоволителни продажби. Но както се случва с повечето книги, също така бързо изчезна в забвението на лавиците.

На 18 март 2003 г. — две години след като „Ашехоуг“ е издало „Краят на кръга“ — от печат излиза трилърът, станал причина да държиш тази книга в ръце, както и за това на „Краят на кръга“ да предстои издаване в редица страни.

Още през първия си продажен ден, романът на неизвестния дотогава автор Дан Браун „Шифърът на Леонардо“ се продава в 6000 екземпляра.

След завършване на университета Дан Браун, син на математик и музикантка, се премества в Калифорния, където се изхранва като композитор на поп музика, пианист и изпълнител. През 1993 г. се връща в Ню Хемпшир и става учител по английски в стария си колеж. Пет години по-късно, той издава първия си трилър — „Цифрова крепост“, последван от „Ангели и демони“ (2000) и „Метеоритът“ (2001). Трите книги взети заедно се продават в 20 000 екземпляра.

Когато през 2001 г. редакторът на Дан Браун напуска издателство „Покет Букс“ и започва работа при утвърдилото се „Дабълдей“, той взема със себе си и творчеството на Дан Браун. Дан кой? — попитали от издателството. Това било преди Браун да внесе предложението си за новия роман, над който мислел. Представи си, че… От издателството се запалили (за да се изразя предпазливо) по идеята му. Купили правата върху бъдещата книга. И Дан Браун се захванал да пише „Шифърът на Леонардо“.

Както знаят всички писатели и издатели, някои книги просто се издигат — супернови на блещукащото литературно небе. Понякога това се дължи на литературните качества на книгата. Друг път на неясни пазарни механизми. Не е достатъчно една книга да е добра. Тя трябва да излезе на пазара в правилното време.

Защо „Шифърът на Леонардо“ се превърна в световен успех?

„Трилър за хора, които не обичат трилъри“ — казват от издателството. Завладяващ, провокиращ и интелигентен, смятат въодушевени читатели. Независимо от тежките като материя теология, история и символика, „Шифърът на Леонардо“ е лесен за четене трилър. Той събужда интереса ни. Стимулира сетивата ни. Дава ни чувството за нов поглед. „Като Умберто Еко на стероиди“, констатира лаконично „Сан Франсиско Кроникъл“.

Но към този успех допринася също така и ефекта на лавината, създаден от силите на литературния пазар.

За да стимулират интереса, „Дабълдей“ разпращат цели 10 000 предварителни екземпляра на книгата до критици и избрани книжарници — повече от цялостния тираж на една нормална американска книга с твърди корици. Това трябвало да създаде „a bullet“ („куршум“) т.е. супер бестселър. Те искали да покажат, че книга от напълно неизвестен автор може да остави значима следа в историята на книгоиздаването. Дълго преди официалната дата на издаване за „Шифърът на Леонардо“ вече се говорело оживено в браншовите среди. Това внимание достигнало своя връх, когато на 17 март 2003 г. от „Ню Йорк Таймс“ направили нещо толкова необичайно, като това да нарушат медийното ембарго и да публикуват на първа страница в културната си секция известие, което с една дума можело да се обобщи така: Уау!

„Шифърът на Леонардо“ бил на път да се превърне в самоизпълнило се пророчество и в мокрия сън на търговския отдел на издателството: то било подготвило масивна кампания по представянето на книгата и масивно разпращане на книги към книжарниците в САЩ. Изпратили Дан Браун на мащабна обиколка. И тъй като книжарниците вярвали на издателството, че този трилър щял да се превърне в безпрецедентен бестселър, повечето от тях поръчали толкова много екземпляри, че им се наложило буквално да тапицират витрините си с „Шифърът на Леонардо“, за да не изгорят с непродадени книги на склад.