Том Егеланд - Краят на кръга

Снимката е черно-бяла. На нея има разпокъсани парчета от древен ръкопис върху матирано стъкло с подсветка. Една ръка в латексова ръкавица почиства с четка невидим прах.

Това е пъзел от парченца папирус, привиден хаос от фрагменти, които се стремят към някаква цялост.

Символите са неразбираеми. Почеркът е равен, прав.

Очите ме сърбят и сълзят.

Ръкопис…

Въпреки че нито мога да прочета текста, нито да разтълкувам каквото и да било от непознатите ми знаци, продължавам да седя, вперил поглед в тях. Не знам колко дълго. Но когато идвам на себе си, задъхан, наведен над бюрото, и с дневник, разтворен до снимката и изрезката от вестник, часът наближава единадесет.

Изрезката е от вестник „Ла Депеш дьо Миди“, издаван в Тулуза.

Свещеници протестират срещу реставрирането на древна църква в „Льо Лю“

Безие. Местни активисти, между които и двама свещеници, бяха арестувани вчера следобед от полицията в Безие по време на незаконна демонстрация пред древната църква „Льо Лю“, позната на народен език като „Покоят на Христос“.

Запустялата църква, намираща се на един километър западно от Безие, бе купена миналия месец за пет милиона франка от незнаен участник на финансовия пазар със седалище в Лондон. Според сведенията, които има „Ла Депеш дьо Миди“, тази забележителна и учудваща покупка е била одобрена от местните власти след натиск от правителството.

По думите на известния британски археолог, професор Греъм Лайлуърт, ръководител на ремонта на църквата, тайнственият инвеститор има „искреното желание, реставрирайки църквата, да й възвърне нейния предишен блясък“. Критиците протестират остро срещу работата, която предвижда църквата да бъде съборена и издигната отново камък по камък. „Оскверняване!“ — трещи гласът на Жан Бовари, един от двамата свещеници, арестувани по време на вчерашната акция.

Фактът, че археолозите са издигнали триметрова ограда около района, че през нощта той е осветяван с прожектори и че пазачи, наети от новия собственик, патрулират и държат любопитните настрани, не помага за успокояването на духовете. Професор Греъм Лайлуърт изказва твърдението, че „всяка археологическа работа изисква обществеността да бъде държана до известна степен настрани“.

Според местните легенди, църквата е издигната върху пещера, където трябва да е погребан неизвестен светец. Свещеник Жан Бовари, водач на новопоявилата се „Акция в подкрепа на Льо Лю “, твърди, че църквата е една от най-старите на Пиренеите и вероятно във Франция.

„Църквата в днешния й вид е била построена през 1198 г. — казва Бовари, — но можем със сигурност да датираме части от оригиналната постройка, така нареченото източно крило и парка с руините, около 350 г. сл.Хр. А според местните предания и преди това на мястото се е намирало светилище.“

Бовари се бои, че археолозите ще опитат да достигнат до гробницата, която според легендата е запечатана в скалата под плочата на олтара. „Оставете мъртвите да почиват в мир!“ — призовава той.

Професор Лайлуърт отрича целта им да е споменатата гробница. „Нямаме информация под църквата да се намират гроб или пещера — казва той, — ако това е вярно, ние, естествено, ще се отнесем с уважение към тленните останки на мъртвия.“

Замислен се взирам в писмото, в изрезката от вестник, във фотографията на ръкописа.

Мисля си за Даян и Грете. За Майкъл Макмълин. За манастира в пустинята. За онова, което се крие под църквата в Безие.

Поглеждам през прозореца. В мен се разгаря пламъкът на изпълнено с любопитство очакване. Някъде там чакат загадките. Въпросите.

Нещо трака в механизма на стария часовник долу във всекидневната. Той върви, но никога точно. Живее в някакво собствено време и е доволен така. Внезапно започва весело да бие. Единадесет часа и тринадесет минути: „Динг-данг-донг!“.

Чувствам гъдел вътре в себе си. Някакво упорито влечение. Да знам! Да разбирам!

Химикалката ми стърже по хартията. Паяжина от думи и спомени. Но винаги има място за още. Нищо никога не приключва. С нетърпение затварям дневника. Историята не е свършила. Трябва само да открия как продължава.

Представи си, че…

Така всеки автор започва онази работа, която с времето може би ще се превърне в книга.

Представи си, че…

Първите кълнове на „Краят на кръга“ израснаха от следната забавна мисловна игра: Представи си, че един археолог открие съкровище, което съдържа древен ръкопис, който от своя страна би могъл да промени световната история.