Джонатан Келерман - Екзекуцията

— Ти как мислиш?

Майло стана, изприпка до хладилника и се върна с резен шоколадов кейк.

— Въпреки подозренията ти спрямо Сийкрест — казах аз, — мисля, че не бива да изключваш възможността убийството да е дело на някой превъртял непознат.

— Защо?

— В начина, по който са нанесени ударите, има някаква хладнокръвна налудничавост. Навярно човек, който мрази жените от дъното на душата си. От случая с комитета вече знаем, че Хоуп не си е поплювала много-много. Дай да видим кого може да е обидила. В реалния живот или от екрана. Провери ли за убийства, извършени по сходен начин?

— Прерових Уестсайдските касапници от последните три години, но не открих нищо подобно. Утре ще се пробвам с картотеката на Уилшайър, а после и с всички останали, до които успея да се добера. Вече пратих факсове до другите полицейски управления. Преди мен „Паз и Сие“ са сторили същото. Нищо. Е, навит ли се да те водя тая вечер да се запознаеш със Сийкрест? Ако, разбира се, двамата с малката ти женичка си нямате други планове. Което ми напомня, че ще ми е приятно да й кажа едно здрасти и да си побъбря с нея на верандата.

Докато вървяхме през градината към работилницата, Майло спря да погледа рибките в езерцето и после с тромава походка ме настигна. Беше се изгърбил, а ръцете му висяха, сякаш тежестта им бе непосилна за него. Питах се откога ли не се е наспивал като човек.

Заварихме Робин да полира корпуса на последната си китара. Наоколо цареше безупречна чистота. Само в ъгъла се виждаше една спретната купчинка стърготини. Спайк, който спеше в краката й, реши да вдигне едрата си глава и да ни удостои с поглед. Майло го изгледа с майтапчийско злобарска физиономия. Спайк тутакси се озова до него, за да получи традиционното почесване зад ушите. После се зае да ни изнася кучешката си програма и накрая легна по гръб.

— Седни — заповяда му Робин тихо. Кучето й се подчини без колебание и тя добави: — Добричкият ми той.

После плъзна ръка около кръста ми и се обърна към Майло.

— Е, какво ново?

Определено въпросът не беше стандартен. Миналата нощ пак бяхме обсъждали убийството.

— Ровичкам насам-натам — отвърна й Майло. — Смятах да заема Алекс за малко тази вечер. Стига да не ти трябва за нещо.

— Той винаги ми трябва за нещо. Гледай само да ми го върнеш без сериозни повреди.

— Без сериозни повреди, с пълен резервоар, излъскан с вакса.

След като Майло си тръгна, аз се заех да прегледам протоколите от „трибуналите“ на комитета.

Първата страница започваше с червения печат „Поверително“ и с предупреждението на адвокатите на университета, че публикуването на съдържанието на документите би могло да доведе до съдебен иск. Следваше адвокатската преценка за името на лицето, носещо цялата отговорност за всичко това — професор Хоуп Дивейн.

И все пак още две други „лица“ бяха седели до нея в ролята на съдници — асоциираният професор по химия Джулия Стайнбъргър и завършилият психология студент Кейси Локинг. Прелистих страницата. Подходът ме изненада. Директен спор между обвинителката и обвиняемия. Да не би Хоуп да се е опитвала да разиграва академичен вариант на телевизионните шоута?

Случай 1:

На предколедното парти в клуба на братството „Чи Пи Омега“, първокурсничката Синтия Веспучи, специалност английска литература, се запознала с първокурсника Кенет Сторм Младши, специалност бизнес администрация. Тя си спомнила, че го познава от гимназията и танцувала с него. „Останалите момчета бяха вече пияни и само той се държеше тази вечер като истински джентълмен.“

Веспучи и Сторм започнали да излизат заедно. До секс не се стигнало поне до четвъртата среща, когато по думите на Веспучи Сторм я закарал с колата на някакво усамотено място в Бел Еър, на три мили от студентските общежития, и настоял за полов акт. Когато тя му отказала, Сторм я сграбчил за ръката. Дъхът му намирисвал на алкохол. Веспучи успяла да се измъкне и му казала да я остави тя да шофира. Той обаче я изритал от колата си и изхвърлил чантата й. Съдържанието на чантата се пръснало по земята, а парите й паднали в близка вада и потънали в канала. После Сторм отпрашил с колата и я оставил съвсем сама на непознатото място. Тя се опитала да потърси помощ от живеещите наблизо хора, но всички къщи били със заключени входни врати. Накрая Веспучи, вече „ужасно изплашена“ се видяла принудена да се прибере пеш, като при това си съсипала обувките. Сторм коментирал думите й само с: „Това са пълни глупости“. Професор Дивейн го подканила повторно да вземе становище по обвинението, а Сторм казал: „Какво, по дяволите, очаквате да кажа?“.