Джонатан Келерман - Екзекуцията

В диалога се включил и студентът Кейси Локинг: „Виж, приятел, аз също съм мъж, но не симпатизирам на мъжете, които се отнасят грубо към жените. Ако това, което казва тя, е вярно, то ти имаш един много важен урок за научаване и си истински късметлия, че ще можеш да го научиш толкова млад. Ако не си съгласен, говори. Но ако решиш да не се защитаваш, после не се оплаквай“. Сторм му отговорил с „поредица от ругатни“. Тогава, за учудване на всички, Веспучи сменила курса: „Добре, добре, нека просто да сложим край на всичко и повече да не се виждаме“. (Плач)

Г-Н СТОРМ: Направо не мога да повярвам на ушите си! Тя каза да прекратим всичко! И какво ще направите? Ще ме изритате от университета? Добре, давайте! Пука ми дали ще съм тук или някъде другаде…

Г-Н ЛОКИНГ: Нямаш и най-малка представа с кого се заяждаш…

Г-Н СТОРМ: Хайде да излезем тогава отвън, че да разбера! Хайде де, смотльо… Да ти го начукам! Майната му на тоя колеж. Ще се обадя на татко, той търгува с недвижими имоти и познава доста адвокати. Ще ви схрускат задниците за закуска. (Излиза)

Бележка от адвокатите на университета, която уточнява, че Кенет Сторм Старши, възпитаник на колежа и член на Асоциацията на адвокатите, наистина се обърнал към адвоката Пиер Бейтман, който четири седмици по-късно изпратил до университета писмо, в което настоявал за незабавното разпускане на комитета, за писмено извинение и за финансово обезщетение за Кенет Сторм Младши в размер на сто хиляди долара. Младежът напуснал колежа по свое желание и подал документи за прехвърляне в „Колидж ъф дъ Палмс“, Редлендс. Адвокатите на университета уточняват още, че успехът на Сторм Младши за първия семестър е бил „среден — 3,27“, намеквайки, че изключването му поради нисък успех и без друго е било въпрос на време. Въпреки това те се видели принудени да се договорят с адвоката на бащата, за да избягнат евентуален съдебен процес. Договорката гласяла следното: семейство Сторм оттегля оплакването си, а в замяна университетът поема учебните такси на Кенет Младши в „Колидж ъф дъ Палмс“ за следващите три години и половина.

Като допълнение се препоръчва комитетът да бъде разпуснат.

Явно страстите са били раздухани сериозно. Кенет Сторм Младши определено беше млад човек с доста буен характер, дори като се вземеше предвид факта, че са го тормозили в такъв доста тежък период от престоя му в колежа.

Дали договорката бе охладила яростта му?

„Паз и Сие“ така и не бяха обърнали внимание на съществуването на подобен комитет. Предполагах, че Майло вероятно е прегледал документите доста стриктно, но въпреки това той все още предпочиташе версията с ревнивия или завистлив съпруг в главната роля.

Но Сторм определено бе успял да намрази Хоуп.

Деветнайсетгодишен да храни дълго време у себе си подобна омраза?

Следи от велосипед по тротоара…

Студентите често отиват на лекции с велосипеди.

Записах си „Кенет Сторм Младши“ и се прехвърлих на следващия протокол, направен една седмица след „дебата“ Веспучи-Сторм и три седмици преди адвокатът на Кенет Сторм да изпрати писмото, сложило край на комитета.

Този път „съдебният състав“ включваше само Дивейн и Кейси Локинг. Нима професор Стайнбъргър бе загубила вкуса си към инквизицията?

Докато четях ми ставаше все по-ясно, че това е било по-сериозното оплакване — обвинение в изнасилване. Действащите лица бяха Теса Ан Баулби — потърпевша, и Рийд Мъскадайн — „изнасилвач“. И отново набеденият „престъпник“ е изненадан от обвиненията, и отново девойката „жертва“ избухва в плач. Странно съвпадение със ситуацията в първия случай. Само че този път Хоуп Дивейн принуждава Мъскадайн да си направи тест за СПИН. Очевидно това е бил последният й коз в раздаването на правосъдие.

Същата вечер, докато двамата с Майло бяхме на път за къщата на Филип Сийкрест, аз казах:

— Кенет Сторм.

— Знаех си, че ще го харесаш. Грозна сценка, а?

— Знаеш ли дали Сторм наистина се е прехвърлил в „Колидж ъф дъ Палмс“?

— Не, защо?

— Ами ако не са го приели? Може също да са го приели и после да е бил изключен. И в двата случая трябва да е останал насаме с куп лоши спомени, свързани пряко с комитета. Това би означавало, че и другите двама членове са подложени на риск. Макар че едно разчистване на сметките и с тримата би направило мотивите му твърде очевидни. Ако една жертва е достатъчна, за да получи удовлетворение, то е логично това да е инициаторът.