Джонатан Келерман - Екзекуцията

Той вдигна глава и стана.

— Доктор Делауер? Аз съм Албърт Емерсън.

Беше на трийсет и няколко години, с къдрави кестеняви коси, спускащи се по гърба и гъста брада, усърдно подстригана в края. Вълнено сако, кафяв панталон, раирана риза и синя плетена вратовръзка. Ръкостискането му беше самоуверено и краткотрайно.

— Благодаря, Глория — каза той на сестрата и тя излезе. — Тук е спокойно, нали?

— Как е Теса?

— Започна да съжалява за стореното, което е хубаво.

— Баща й още ли е тук?

— Не. Тръгна си преди малко. Беше вътре при нея, но само за минута-две. Теса му е ядосана.

— Защото не й е повярвал?

— Това едва ли би помогнало, но тя го преживява.

— Обикновено е така.

Той кимна с разбиране.

— Те са много мили хора. Добронамерени, искрени. Но елементарни. Не са глупави, но простовати.

— За разлика от Теса.

— Теса е сложна натура. Творческа личност. С богато въображение. Артистичен темперамент. Обича да се занимава с екзистенциални въпроси. При други обстоятелства, от нея би излязло нещо голямо.

— Малките приумици на съдбата — отбелязах аз. — Виждал съм много такива случаи. Ще разговаря ли с мен?

— Още не съм я питал. Защо не проверим?

— Да влезем при нея ей така? Два пъти се опитах и тя ужасно се притесни.

— Но сега имате да й кажете нещо. Пък и съпругата ми знае какво става. Чула слухове, че са арестували някакъв студент за убийството на Дивейн. Ако той е изнасилвачът на Теса, за нея ще бъде хубаво да научи, че е задържан.

— Да, но прокурорът не иска да разгласява случая поне още няколко дни.

— Мога да я убедя да остане повече от няколко дни. Каза ми, че тук й харесва. Било спокойно.

— Ами ако говоря с нея и тя се развълнува?

— По-добре това да стане тук, където мога да се справя със ситуацията. Такава ми е работата. Искате ли да опитате?

— Ще запазите ли разговора поверителен?

— При Теса няма телефон, а аз не съм дърдорко.

— Добре.

— Да вървим. Тя е в трета стая.

Бяха положени усилия обстановката в стаята й да изглежда домашна: бели тапети със светлосини вълнообразни абстрактни шарки, мебели от истинско дърво, голям прозорец, ваза с цветя. Но един поглед отблизо разкриваше звукоизолационна подплата под тапетите, неравни ръбове на мебелите, завинтена на тавана крушка и външни летви на прозореца. Вазата беше пластмасова и също закована за масата. Цветята обаче бяха истински. Лилии. Неотровни.

Теса седеше на леглото и четеше. „Атлантик Мънтли“. До нея имаше купчина други списания. Беше облечена в сива ватена блуза с емблемата на университета и джинси. И двата пъти, когато я бях видял преди, беше изцяло в черно. Краката й бяха дълги и кльощави, бели почти колкото стените. От левия й ръкав се подаваше превръзка.

Теса продължи да чете.

Прегърбена и уязвима. Мъскадайн го бе изтълкувал като честна игра.

— Здравей отново — каза Емерсън.

Тя вдигна глава, видя ме и очите й се изпълниха с предишната паника.

— Всичко е наред, Теса. Доктор Делауер е добър човек. Имам му доверие.

Долната й устна потрепери.

Усмихнах се.

Теса се вторачи в списанието.

— Хубава ли е стаята? — попита Емерсън.

Тя не отговори. Гръдният й кош се надигаше и спадаше.

— Не искам да говоря с него — най-сетне продума тя.

— Сигурно няма да имаш нищо против, ако поговорите малко.

— За какво?

Емерсън ме погледна.

— За онова, което Рийд Мъскадайн ти е направил — казах аз. — Знам, че е истина. Мъскадайн е боклук и е в затвора.

Устата й се отвори.

— Защо?

— Ще ти бъде трудно, като чуеш това, Теса, но така или инак скоро ще го научиш. Той е главният заподозрян в убийството на професор Дивейн.

В очите й се изписа обезумяло изражение.

— Ох! — Думата беше произнесена като животински рев. — Ох, ох, ох!

Тя скочи, вкопчи пръсти в косите си и започна да крачи напред-назад. Спря и възкликна:

— О, боже! Боже! Робин!

— Какво Роби? — попита Емерсън.

— Къде е той?

— Вкъщи, при майка ти, Теса.

— Откъде да знам?

— Защо да не е там?

Теса протегна ръце пред себе си. Пръстите й трепереха.

— Телефон! — извика тя.

— Искаш да се обадя у вас? — попита Емерсън. — За да ти каже майка ти, че Роби е добре?

— Аз искам да се обадя! Да говоря с него!

— Часът е почти единайсет, Теса. Сигурен съм, че Роби е заспал и…

— Трябва да говоря с него! Моля ви, доктор Емерсън! Нека да се обадя. Моля ви, моля ви, моля ви! Искам да говоря с моя малък… — Тя започна да ридае.