Джонатан Келерман - Екзекуцията

— Ами ако Мъскадайн направи самопризнания и Остър ми каже да не пиша нищо и не ме призове като свидетел?

— Тогава не губим нищо. Ще вземеш малко пари като вещо лице, ще използваме велосипеда и пистолета и ще видим докъде ще стигнем. Но аз мисля, че ще го убедиш да те използва. Разпитай Мъскадайн и кажи истината на Остър: клиентът му е минал през ада. Но не се обаждай веднага на Остър да кажеш да. Това би изглеждало твърде подозрително. Изчакай ден-два, после се съгласи с нежелание.

— Значи съм заложник.

Тя се засмя.

— В името на правосъдието.

Вечерта, малко след девет, ми се обади доктор Албърт Емерсън.

— Теса е направила опит за самоубийство — каза той със същия момчешки глас, но сега натъжен. — Изпратих я за седемдесет и два часово наблюдение във Флинт Хилс Котиджис. Знаете ли къде е това?

— В Ла Канада.

— Точно така. Отделението за непълнолетни е едно от най-добрите.

— Как го е направила?

— Прерязала си вените.

— Сериозно ли, или като вик за помощ?

— Раните са дълбоки. Баща й спрял кървенето.

— По дяволите! Обадих ви се, защото се притеснявах за нея.

— А аз ви се обаждам, защото оценявам това. Родителите й също. Те ви харесват. Какво искахте да ми кажете?

— Вярвам на Теса за изнасилването. Мислех, че тя трябва да го чуе от някого.

— Защо едва сега?

— Не мога да ви кажа. Юридически усложнения.

— Охо! Момчето е било заловено заради друго изнасилване?

— Нека само да кажем, че разказът на Теса е потвърден.

— Добре. Ще разбера от съпругата си. Тя е прокурор.

— Може и да не знае. Положението наистина е много заплетено. Веднага щом мога да говоря открито, ще ви кажа.

— Така е най-справедливо… Почакайте. Бащата иска да говори с вас.

След миг се чу:

— Докторе? Обажда се Уолтър Баулби.

— Съжалявам за Теса.

— Благодаря, господине. — Думите едва излизаха от устата му. — Доктор Емерсън каза, че ще се оправи. Какво мога да направя за вас?

— Само проверявах как е Теса.

Гласът му заглъхна.

— Тя е… Мисля, че трябваше да й повярвам за изнасилването.

— Няма причина да се самообвинявате.

— Най-странното е, че състоянието й се подобряваше. Прекарваше повече време с Роби, забавляваше се. После изведнъж спря. Не искаше да играе с него, дори да бъдат заедно. Започна да стои по цял ден затворена в стаята си. Вчера отидох да поговоря с нея и я намерих в банята. Слава богу, че… Както и да е. Причината да ви се обадя, е, че едва днес Теса каза нещо за професорката. Щях да ви потърся по-рано, но бяхме много заети.

— Какво каза?

— Професорката й била истинска приятелка, защото само тя й вярвала. Онзи негодник я завързал и изнасилил и само професорката знаела какво е преживяла.

— Завързал я?

— Да. Намеря ли го, ще му откъсна топките.

— Господин Баулби…

— Знам, знам. Съпругата ми казва, че е глупаво дори да говоря по този начин, и има право. Но при мисълта какво е направил на малкото ми момиче… Може би наистина има ад… Най-важното е, че Теса е жива. Благодаря, че се обадихте, докторе.

— Ще ви бъде ли неприятно, ако дойда да поговоря с Теса?

— За какво?

— Само искам да й кажа, че и аз й вярвам.

— Няма да ми бъде неприятно, но трябва да питате доктор Емерсън.

— Той още ли е там?

— Излезе в коридора. Искате ли да го повикам?

— Моля ви, не си правете труда.

— Няма нищо. И без това само се мотая тук.

Пристигнах в Глендейл в десет и трийсет вечерта, а в Ла Канада — няколко минути по-късно.

Флинт Хилс Котидж се намираше нагоре по Вердуго Роуд, навътре в подножието на планината и в покрайнините на уютен жилищен квартал. На портата имаше малка бяла табелка. Беше отворено и пазачът имаше сако, вратовръзка и заучена усмивка.

Нямаше централна сграда. Само къщички в испански стил в края на виещата се чакълена алея за коли, сгушени под стогодишни явори и кедри. Оскъдното осветление над вратите и тропическите храсти по стените придаваха на мястото вид на стилен курорт с минерални бани.

Емерсън бе казал, че Теса е в бунгало В и аз го намерих лесно. Беше вляво от паркинга. Предната врата беше заключена и след малко една медицинска сестра отвори на позвъняването ми.

— Аз съм доктор Делауер. Идвам при Теса Баулби.

Тя ме огледа подозрително.

— Доктор Емерсън ме чака.

— Ами, той е вътре.

Влязох в жълтия като масло коридор. Нов шоколаденокафяв мокет, литографии на цветя в рамки, няколко плаката от рок концерти и седем врати — всичките заключени. В дъното имаше помещение за персонала, където един мъж седеше и пишеше нещо.