Джонатан Келерман - Екзекуцията

През последните два дни няколко пъти търсих родителите й. Никой не вдигна слушалката. Оставих съобщение и на доктор Емерсън. Той не искаше да говори за пациентката си, но сега имах факти…

Телефонът иззвъня.

— Доктор Делауер? Казвам се Роналд Остър. Адвокат съм на господин Рийд Мъскадайн.

— Да?

— Господин Мъскадайн иска да говори с вас.

— Защо?

— Господин Мъскадайн знае, че сте консултант на полицията по този случай. Разпитвали сте го в качеството си на такъв. Той мисли, че познанията ви в областта на психологията ще помогнат на съда да разбере мотивите му.

— Искате да му помогна да пледира за по-малко наказание?

Пауза.

— Това не е задължително, докторе.

— Но вие търсите психологично оправдание за онова, което е извършил.

— Не оправдание, господин Делауер. Мотивация. И след издевателството върху него, не мислите ли, че душевното терзание е достатъчно?

Остър явно знаеше за кражбата на бъбрека. Майло бе казал, че прокурорът се въздържа и изчаква да види как ще се оформи обвинението и какво ще бъде използвано като доказателства на предварителното изслушване.

Това означаваше, че Мъскадайн е казал на адвоката си за операцията. Но Мъскадайн още не знаеше кой е получил бъбрека му. И ако прокурорът предпочетеше да не използва тази информация, запазвайки в тайна самоличността на стареца, и ако Остър не зададеше правилните въпроси, подробностите можеше никога да не излязат на бял свят.

Но проблемът на защитата щеше да се отрази и върху обвинението. Защото ако Мъскадайн не направеше самопризнания, щеше да липсва пряко доказателство за вината му: нито оръжие, нито свидетели.

Каква част да се използва и каква част да се скрие?

Лия Шварц, заместник-прокурорът, още се чудеше по този въпрос. Говореше за сделка със защитата или дори за освобождаване. Имаше на разположение четирийсет и осем часа да предяви обвинение или да пусне Мъскадайн под гаранция.

Дали Остър не бе преценил слабостите на обвинението срещу клиента му?

— Е, ще се срещнете ли с него, господин Делауер? — попита той.

— Не.

— Защо?

— Противопоставяне на интересите.

Макар че Остър очакваше подобен отговор, реакцията му бе изпълнена със злорадство.

— Добре, господин Делауер, тогава ви предлагам сериозно да се замислите върху следното: ако ви призова като експерт, ще ви бъде платено. Ако ви призова и вие не сътрудничите, пак ще ви извикам в съда, но като обикновен свидетел. И няма да получите пукнат грош.

— Струва ми се, че ме заплашвате.

— Не, само излагам фактите. За ваше добро.

— Хубаво е да знам, че някой се грижи за интересите ми. Приятен ден.

Обадих се на Майло и му разказах за адвоката.

— Логично — каза той. — Лия каза, че името ти се появило днес, когато разговаряла с Остър. Мъскадайн явно му е разказал за посещението ти и Остър настоява психолог да провери Мъскадайн като доказателство как през цялото време сме знаели, че той е под психическо напрежение. Затова иска да те използва. Това е стара тактика. Използвай консултанта на противниковата страна за свой. Ако не може да те убеди, ще се опита да те унижи в съда и да омаловажи ползата от сътрудничеството ти с нас.

— Предявиха ли обвинения срещу Мъскадайн?

— Не, но има напредък, защото сутринта в апартамента му намерихме хубав голям запас от стероиди. Несъмнено това също ще бъде част от защитата, ако се стигне дотам: предизвикан от наркотиците гняв. Но поне ще го задържим по-дълго. Въпреки всичко, Лия продължава да мисли за сделка, защото се притеснява, че съдебните заседатели ще проявят снизходителност към изпитанието на Мъскадайн.

— А Кати Динаполи? — попитах аз. — Ако я е убил, само защото го е видяла с Манди Райт, съдебните заседатели едва ли ще проявят снизходителност.

— Да, но нямаме доказателства за Кати. Когато споменах името й, той се ухили с очарователната си актьорска усмивка, но това беше всичко.

— Каква е сделката?

— Само убийството на Хоуп. Лия ще настоява, че е умишлено, а Остър — непредумишлено и ще се разберат нещо.

— Щом обвинението е толкова слабо, защо Остър изобщо ще се пазари?

— Може и да не го направи. Засега Лия пази в тайна самоличността на Големия Мики, но може да я разкрие, за да уплаши Мъскадайн: пуснем ли те на свобода, мафиотите ще те очистят. Надява се, че това ще убеди Мъскадайн да приеме по-малка присъда във федерален затвор.

— Добра сделка за четири хладнокръвни убийства. Но обаждането на Остър не означава ли, че според него обвинението е по-силно, отколкото е всъщност?