Патрик Линч - Застрахователи

Далечно затръшване на врата я накара да вдигне очи.

През паркинга към нея крачеше пазач. Забеляза, че го е видяла, вдигна ръка и се усмихна. Алекс зърна устните му да се движат. Сигурно мислеше, че се е объркала. Тя припряно завъртя ключа и запали двигателя.

Около километър нататък стигна до бензиностанция и спря до една от колонките. Отвътре излезе хлапе с обеца на носа. Алекс му подаде ключовете през прозореца.

— Догоре, моля.

Заваля сняг. Тя се отпусна назад и заразтрива уморените си очи. Безсънната нощ взимаше своето. А беше и гладна. Наведе се напред и се погледна в огледалото. И тогава видя понтиака.

Предната му броня бе огъната. Той спря до задната колонка. През заснежения преден прозорец към нея надзърташе познато брадато лице.

Тя се вцепени. В първия момент не повярва на очите си, после изпадна в паника и се заоглежда за хлапето. Но него го нямаше.

— Попитах дали искате да проверя маслото.

Внезапно изникналата до прозореца фигура я накара да подскочи. Момчето също се сепна и се отдръпна.

— Колко ви дължа? — попита Алекс.

— Дванайсет долара, госпожо.

Тя му подаде двайсетачка, грабна ключовете от ръката му и потегли.

Кръвта кънтеше в слепоочията й. Тя гледаше автомобилите, които профучаваха по пътя и не й позволяваха да завие. Вдигна очи към огледалото. Очакваше да види, че мъжът е слязъл от колата и се приближава към нея. Той спокойно разговаряше с хлапето, което посочи тойотата й и каза нещо. Двамата се усмихнаха. Алекс отново погледна към пътя.

— Хайде, хайде де!

Неспособна повече да чака, тя се придвижи малко по-напред. По шосето изрева камион и наду клаксон. За миг се мерна надписът на каросерията му — „Грийнфилд Рисайклинг“ — после изчезна. Настръхна, когато забеляза, че понтиакът спира зад нея. Какво щеше да прави, ако непознатият слезеше от автомобила си?

Шосето бе свободно. Алекс въздъхна и натисна газта.

Понтиакът я последва.

Тя увеличи скоростта, но скоро се озова зад друга кола. Помъчи се да си спомни дали го е видяла на шосе 1 или в Ийст Сайд. Дали беше паркирал на улицата? Откога я следеше? Разпечатките бяха на седалката до нея. Мъжът щеше да разбере, че се е опитвала да научи нещо повече. Алекс припряно напъха листовете в жабката, после удари спирачки, за да не се забие в колата отпред.

Отново погледна в огледалото. Той бе толкова спокоен, толкова хладнокръвен. Чакаше удобен момент. След това започна да намалява скоростта. Даде мигач и зави. Изведнъж пътят зад нея се оказа чист.

Трябваше й известно време, за да повярва. После започна да разбира, отби и спря. Вече валеше по-силно, снежинките се трупаха по предното стъкло. След минута вече го покриваше плътна бяла пелена. Тя си свали шапката и избърса потта от челото си. Не я беше познал. Беше толкова навлечена в зимни дрехи, че мъжът не бе видял лицето й. И беше спрял зад нея по чиста случайност. Навярно редовно зареждаше на тази бензиностанция. Намираше се близо до работата му…

Алекс изчака пътят да се освободи, направи обратен завой и се върна по Тол Гейт Роуд към болницата. Когато минаваше покрай сградата на „Медан“, видя понтиака паркиран до олдсмобила.

— Пипнах те!

Когато се прибра вкъщи, Алекс се обади на Марк. Но него го нямаше. През следващия час тя крачеше из дневната и се опитваше да разбере какво означава всичко това. Непознатият работеше в „Медан“ или познаваше някой от компанията. „Не ми пука за парите. Правете с тях каквото щете. Но трябва да получа разпечатките.“ Защо? Защо документите се бяха озовали у Елиот? Дали ги бе откраднал? Трябваше да открие какво представляват. Биопсия? Диагностично изследване? Трябваше й специалист, който да й обясни.

Спомни си за Бени.

Бенедикт Елис работеше в биологичната лаборатория „Арнолд“ на Уотърман стрийт. Бяха се запознали в един студентски бар и известно време се срещаха в компания, която постепенно се разпадна, защото хората един по един напуснаха града. Макар че живееха само на три преки един от друг, двамата вече почти не се виждаха.

Той поправяше някакъв велосипед пред дома си — лицето му бе зачервено от студ и тя си спомни причината за отчуждаването им: Бени бе странен. Винаги й се беше струвал особен, но през годините съчетанието от напрегната работа, тясна професионална област (той бе всепризнат авторитет по мукополизахаридния метаболизъм) и приятели с подобни интереси бяха ограничили контактите му.

— О, Алекс!

Той остави на земята гаечния ключ и се изправи.